Признавам, че отдавна съм чела, че прясно приготвената паста е пъти по-добра от сухата, която купуваме. Но се храня рядко навън и като изключим една лазаня, последния ми опит с прясна паста - Талиателе с морски дарове - бе катастрофален. Все пак таях надежди, че просто не съм случила на приготвяне. И продължавах да прочитам, колко по-хубава била.
Да я приготвя у дома си представях, че е нещо изключително трудоемко. Дори огледах няколко машини за паста, но прецених, че е безсмислено да давам пари за нещо, което ще ползвам 5-6 пъти в годината. И така желанието ми оставаше в застой вече няколко месеца.
Заговорихме се с Теодора, какво сме приготвили за хапване и тя сподели, че приготвят пастата у дома. От нея разбрах, че на 100 грама брашно се слага 1 яйце. Реших се, ще опитам и аз.

Реших моята паста талиателе да е смесица от ръжено и пшенично брашно. Имах само 3 яйца в хладилника, затова използвах 300 гр брашно (смесено). Остана паста за почти още 2 порции. Т.е за 2-ма души 100-150 грама брашно ще е достатъчно.

Брашното пресях в купа със едро сито, за да вкарам малко въздух. По средата направих кладенче, в което сложих 3-те яйца, започнах да замесвам тестото, което се получава доста твърдо. По препоръка на Теодора, го сложих за 30-40 минути в хладилника.

Полученото тесто разделих на 4 по-малки топки. Процедурата по разточване е стандартна. Набрашняваме топката от долу и отгоре с малко брашно, слагаме от него и малко на масата и разстиламе кора, която е повече дълга, отколкото широка. Дебелината на кората трябва да е "3-4 листа" ми каза Теодора :)

Тъй като предстоеше рязане, а аз бях разточила кората на масата, избрах да режа тестото с една пластмасова лопатка, която се използва обикновено за оформяне на торти. Е, не ми се получиха всички перфектно прави, ала това не ме притесняваше. Има някакъв чар и в това всичко да не изглежда като от матрица. Оформих дълги и по-широчки ленти - т.е форма на талиателе.

По желание можете да изсушите леко пастата, но можете да започнете с варенето веднага. В случая опънах едно въженце от шкаф до шкаф и наредих нарязаната паста върху него за около час.
Процедурата по варене е както при сухата паста. В обилно количество завряла вода слагаме сол (вдига точката на кипене) и добавяме пастата. С тази разлика, че тук трябва да се побутне първите 1-2 минути за да не залепне една за друга (точно такава паста ядох в едно заведение). После сервираме със сос по избор. У дома имаше два соса един - сос "Болонезе" и друг - само от домашни домати, гъби и пресен босилек. Досега съм правила лазаня само с готови кори, но след като разбрах колко лесно е да се направят такива, скоро ще опитам лазаня с пресни.