Едва ли има родители, които при захранването да не са сблъскали с нежеланието на своето мъниче да яде един или друг продукт. Предпочитанията към храните се проявяват още от самото раждане, но всъщност се формират много преди това. Трябва ли да налагаме своите възгледи за храната (хитрост или принуда) или по-добре да уважаваме вкусът на малкия човек?

Вкусовата чувствителност на плода в утробата се формира още в 13-15 седмица на бременността. Благодарение на вече съществуващите рецептори на езика, той усеща вкуса на храната чрез амниотичната течност, в която плава и едновременно поглъща. Но не с еднаква интензивност. Ако мама е похапнала нещо горчиво, бебето не само спира да пие, но и показва недоволството си с мръщене. Сладкишите обаче са нещо съвсем друго и то споделя лакомството с видимо удоволствие.

Положението не се променя и след появата на бял свят. Новороденото може да откаже да суче от гърдата на мама, ако тя е яла кисели, силно подправени или остри на вкус продукти. Затова по време на кърменето жените се налага да си налагат по-строги ограничения за храната, отколкото през самата бременност – не само, заради възможните алергични реакции, но и за да се храни мъничето с апетит.

Но каприз ли са само тези предпочитания? Всъщност детето следва своите инстинкти за оцеляване. Защото в природата най-често киселите продукти (обикновено плодове) са недозрели, а горчивите отровни, тоест потенциално опасни. Силният мирис и вкус пък означава, че може би тази храна е развалена. Затова за малките най-привлекателно е сладкото. Инстинктът им говори, че този продукт е достатъчно зрял, калоричен и ще им даде бързо енергия – точно това, от което имат нужда в периода на растеж.

Така че, да откажете малкото дете от сладкото за сметка на странни на вкус, но полезни храни е равносилно на усилието да накарате лъв да прояде зарзават. Възможно е да постигнете някакъв успех, но той ще е временен, защото противоречи на естествената природа на нещата. Достатъчно е детето да опита само веднъж сладолед или шоколад и злото вече е сторено – ще иска и ще се тръшка, за да ги хапва по няколко пъти на ден.
Но това в никакъв случай не бива да ви отчайва. Докато при възрастният човек вкусовите предпочитания са константа, то при децата постоянно се променят и довчера най-омразните храни след време могат да се превърнат в любими. Стига да не си служите с принуда и заплаха, когато ги предлагате. В този случай детето завинаги развива негативно отношение към този продукт и това е най-погрешният подход.