Дневникът е едно от най-древните лекарства за справяне със стреса. Воденето на такъв може да е отмора от дългия ден, събиране на мислите или подреждане на приоритетите сутрин.

Дневникът има и практични начини за използване, като например при диета си записваме бележки относно хранителните ни навици, дневното ни меню, размерите на основните части от тялото, които трябва да намалим, проследяваме понижаването на записаните цифри в началото на периода. А също при спортни тренировки да отбелязваме упражненията, които правим, техните повторения и напредъка ни. Можем да си водим и дневник за работа, който представлява своеобразно планиране на бизнеса – цели, стратегии, период, изпълнението на всяка точка.

Но тук бих искала да се спрем на този личен, интимен дневник, до който никой няма достъп. Това е нашето тайно кътче, където можем да опишем всяка мисъл, впечатление, идея, проблем. С личния дневник имаме възможност да изразим себе си, да се самоопознаем и да си зададем въпроси за смисъла на живота и важните неща от деня. Това е мястото, където имаме истинска свобода, независимо че е заключена с катинар, там никой не може да ни критикува, да ни каже, че не се изразяваме правилно или че сме направили правописна грешка.

Основното правило при водене на дневник е, че няма правила. Един ден попитах приятелка, която се занимава с фотография, какъв е най-правилният начин за правене на снимки, и тя ми каза, че в изобразяването на околния свят трябва да намеря своята лична индивидуалност. Смятам, че това се отнася и до правенето на записки.

Необходимо е да се запитаме защо искаме да пишем дневник, какви са причините или целите ни. Може това да е хаосът напоследък в главата ни или някакви тревоги, които не смеем да споделим с приятели, но които ни тежат, и това е начин да ги излеем извън себе си на лист хартия. Други причини може да са чувството за значимост, желанието за самоусъвършенстване или себепознание. В дневника имаме възможност да описваме случките от деня, важни събития като дати, изброяване на свършените задачи или предстоящите такива или просто различни мисли. Също така списването на бележник е отлично средство за изобразяване на творчески идеи, както и за разрешаване на проблеми.

Каква е периодичността на водене и колко често да го правим? Най-хубавото, което можем да направим, е да не си поставяме конкретен период, защото неминуемо ще изпитаме чувство за вина, че сме пропуснали в даден момент да пишем. Можем да носим дневника в дамската си чанта, да го поставим в нощното си шкафче или на скрито място. Но винаги, когато изпитаме необходимост, да го използваме. Дали това ще е веднъж или повече пъти на ден, дали ще правим разбор на седмицата еднократно или ще го използваме само веднъж месечно. Това е лично наш избор. Най-важното е писането да не става досадно, ако го правим прекалено често или пишем дълги излишни описания, които отнемат доста време.

Кои са важните детайли при писането на дневник? Аз лично всеки път започвам по един и същи начин – с датата, часа, деня от седмицата и града, от който пиша. Можем да използваме обръщение до някого, да завършваме с инициалите си или да изберем собствени задължителни елементи.

Какви начини за водене на дневник съществуват? Най-вероятно колкото и хора има на земята. Всеки е толкова е индивидуален, че няма вариант да се съберем в дадени рамки. Можем да си измислим уникален начин, който е типичен за нас. Писането трябва да успокоява, да подрежда мислите и най-важното – да бъде удоволствие.

Ето и няколко идеи, като може да използваме една или да съчетаваме няколко от тях.

Описание на събитията от деня

Включване на впечатления

Добавяне на бележки в полето

Поставяне на текст и рисунки за изобразяване на мислите и идеите ни

Лепене на картинки

Писане като точки важните детайли от деня, без описване на подробностите. Например, Среща с Иван, 9-18 ч. На работа, Скарах се с колегата, Хубав залез, Вечеря в китайски ресторант.

Задаване на въпроси и отговарянето им

Записване на проблем и оставяне на празно място за неговото разрешение и впоследствие да се връщаме отново и отново, докато не запълним мястото

Сушене на цветя и билки между страниците на дневника

Използване на цветни моливи, флумастери, пастели, химикали

Отбелязване на важните моменти и мисли с подчертаване, оцветяване, удебеляване, стрелки, препинателни знаци

Водене на електронен файл, който да заключим с парола.

Често можем да започнем да си водим дневник и в последствие да спрем. Това е заради задоволяването на нуждата, поради която сме започнали да го правим.
Най-интересното, когато пишем и се върнем след месеци или години, е да прочетем написаното. Ще видим, че наистина има промяна, можем да проследим процеса на нашето израстване или смяната на модела ни на мислене. Ще прочетем за моменти на страх, паника, гняв или голяма радост и щастие. Защото животът е това – смяна на различни сцени, в които се чувстваме уверени, и в следващия момент губим почва под краката си. Но най-важното е, че ние сами градим този живот и ние определяме посоката. А дневникът е един от инструментите, с които можем да контролираме положението и да следим развитието си.