Опитах я, защото педиатърката ми я препоръча да я включа в менюто на малката ми дъщеря, наравно с елдата, заради полезните й качества. Да, признавам си първоначално подходих скептично и с лека доза страх. Но останах приятно изненадана. Хареса ми дори в постния вариант на приготвяне като за бебе - с малко сирене. Осмелих се да я предложа на семейна вечеря и тя, изнедвайки ме за пореден път, събра много овации, от иначе доста критичното жури. Забравете за онова твърдение, че полезните храни не са вкусни. Това определено не важи за киноата. И ако вкусът и харесването са много относително понятие, както казват руснаците “На вкус и на цвет товарищи нет”, то научните доказателства нямат субективна украска. Ето и фактите, които ме убедиха да посегна преди година към нея и не съжалявам.

Произнася се “кийн-уа” и е една от трите растителни култури завещани ни от инките, заедно с картофите и царевицата. Вирее основно в Южна Америка – Перу, Боливия и Еквадор. Киноата е истински дар от природата, защото позволява да се консумират не само нейните семена, наподобяващи кус-кус, но и листата й.

Изключително богата на протеини зърнена култура, единственият природен продукт, който съдържа всички осем незаменими за човешкия организъм аминокиселини, богата е на витамини B и E, цинк, желязо, калций, магнезий, манган, фосфор и умерено висока порция фибри. По хранителните си качества се доближава до млякото. Не съдържа глутен, което я прави предпочитана в менюто на малките деца след 7-мия месец.

Съществуват различни видове киноа, но най-разпространени са:

- обикновена – с дребни светлобежови или бели семена, която се среща най-често в Перу.
- кралска – с едри, червеникави семена и сравнително специфичен вкус. Тя се отглежда в Боливия при определени климатични условия.

Как влияе киноата на нашия организъм?

Подобрява дейността на стомашно-чревния тракт, тъй като действа добре на процесите на храносмилане и стимулира метаболизма. Поддържа клетъчните функции и помага за по-бързото заздравяване на раните. Консумирането й е добра защитна мярка срещу болести на сърдечно-съдовата система.

Киноата е с неутрален вкус с лек орехов аромат. Приготвя се много бързо, което е изключителен плюс в натовареното и забързаното ни ежедневие. Важно е да знаете, че преди да пристъпите към нейното готвене трябва да я измиете добре под течаща вода, за да премахнете сапонините. 1 част киноа се прибавя към 5 части вряща вода. Вари се около 15 минути и после се оставя да поеме течността. И тя като ориза увеличава обема си. Не случайно в Андите я наричат “дребен ориз”.

Може да я консумирате като я овкусите със сирене, да я предложите като гарнитура към друго ястие, да я посипете върху салата. Киноата успешно може да замести ориза и булгура във всяка рецепта. С нея се приготвят хляб и хлебни изделия, слага се за сгъстяване на супи, вместо фиде и ориз, приготвят се дори десерти. Казват, че от киноата се прави и слабоалкохолна напитка с вкус подобен на този на бирата, но аз лично не съм я опитвала. Май само така не съм я консумирала. Иначе почти всички изброени варианти са присъствали в менюто на моето семейство.

Важно е да знаете, че семената се съхраняват в хладилник. Ако съм ви заинтригувала и решите да пробвате киноа, може да я намерите в по-големите хипермаркети и в здравословните магазини и щандове. Дано ви хареса! Нейната полезност е безспорна и само може да спечелите, включвайки я в менюто си.