Живеем в несъвършен свят, в който най- много се цени съвършенството. Идеалите, които преследваме за външния вид, всъщност преследват нас. Враговете – модни и еротични списания, дизайнери, популярни фигури за пример.
Във вечната борба с теглото, борба с променливи успехи и нетрайни примирия сме раздразнени от реклами, модели за подражание и мъгляви мъжки представи за сексапил и красота. Килограмите се оказват „в главата”, а не по тялото ни.

Женската ни тревожност, нерядко плод на блуждаеща в голям диапазон самооценка, ни кара да си задаваме въпроси като: „Красива ли съм”, „Добра майка ли съм”, „Ако спре да ме обича”. Всички те породени от обществени очаквания и нагласи, стереотипи и добре изигран маркетинг.

„Дебела ли съм?” - колко често се питаме това пред огледалото, сучейки се във всички посоки или леко стъпили на кантара. После преравяме всякакви сайтове и списания в отговор на въпроса: „какво е вашето идеално тегло?”. А докато се движим във водовъртежа на ежедневието, навсякъде ни обграждат слаби манекенки, публични фигури, експерти, диети и режими, чудодейни таблетки и какви ли не безумия. Думата, която ми идва наум, е „жертва”. И първият враг сме си самите ние.

От психологична гледна точка неконтролируемият прием на храна е в резултат от емоционални проблеми, понижена самооценка, неудовлетворителни отношения със семейството, особено с майката и с околните. Допаминът, хормонът на щастието, който се повишава с похапването, особено на сладки неща, и то в момент на емоционална нестабилност, може да бъде истински наркотик за съзнанието. Както при всички наркотици, чак след психичната зависимост е налице физическа пристрастеност. Тази зависимост увлича в истински омагьосан кръг – „нещастен съм- ям- дебел съм- това ме прави нещастен”

Да си дебел, чувството на недоволство, нещастие и поражение, което се появява – това е състояние на духа и на самочувствието. Правдивата самооценка, нашият вътрешен комфорт със самите нас, противно на това, в което всички ни убеждават, не са плод на добрия външен вид. Именно те го определят. Доброто самочувствие идва от много по- надълбоко, отколкото едно огледало показва – от нашите качества, морал, интелект, от същността ни. Подкрепата на приятелите, семейството, любимия мъж са нашата опора и награда за всичко това, което сме сами за себе си. А доброто образование и успешна кариера са постижения, които имат малко общо с повечкото килограми.

Извън нас самите са и някои всеизвестни обективни фактора, които могат да се обобщят така:

Наднорменото тегло може да е в резултат на наследствена обремененост. Ако единият от родителите е с такова тегло, рискът е налице, ако и двамата са с повечко килограми – рискът се утроява. Това е предпоставка, но не задължително условие.

Метаболизмът, отговорен за обмяната на веществата и балансът между прием и изразходване на калориите също е с наследствен произход, но поне върху него може да се повлияе. Важно е да си дадем сметка, че харченето на калории трябва да е по- голямо от приемането, ако искаме да отслабнем.

Нездравословното хранене, нередовният във времето прием на големи количества храна, повечето сладкиши, тестени произведения, храните съдържащи т.нар. „празни калории”. От друга страна недостатъчното количество пресни плодове и зеленчуци, течности, фибри и др. полезни храни – това със сигурност води до повишаване на обиколките.

Понижената физическа активност, застоялият начин на живот, освен че не позволява калориите да бъдат изразходвани, са причина за влошено състояние на сърцето, мускулатурата и причина за множество здравословни проблеми. Хипертонията, рискът от инфаркт, склерозата и други подобни, това не е за пренебрегване.