Омъжена уж за Него, но по всички важни въпроси преговаряте с родителите и те всячески участват във вашия живот. В един момент се питате за кого в крайна сметка сте се омъжили – за Него или за тях? Звучи ли ви познато? Във всички случаи това говори за незрялост на мъжа в семейната двойка, който избира спокойствието под родителско крило пред рисковете да се изправи сам срещу трудностите на живота. А той наистина е труден.

Изобщо не е задължително неговите родители да са някакви лоши хора, които непременно се стремят да вгорчат живота ви. Тъкмо напротив – в желанието си „да помагат“, те се месят всячески в неукрепналото още семейство. Безбройните дребни неща, направени „за хубаво“ се превръщат в истински терор. Така първо се прокрадва скрито, а после трайно се настанява все по-явно раздразнение в отношенията. На младото семейство не се дава възможност да измине своя собствен път на израстване и помъдряване. Защото истински важен е изстраданият опит, а не спестеното усилие, каквато е обикновено благородната мисия на грижовните родители.

Вероятно първите компромиси започват още при подготовката на сватбата. Правиш ги в името на прекрасното нещо, което тепърва ви предстои – животът заедно. Води те е желанието на всяка цена да им се харесаш и да те приемат. Така неусетно се оказва, че именно родителите имат решаващата дума по всичко, свързано с този уж най-ваш празник. Ти си толкова ошашавена, че не си даваш напълно сметка как те превземат отвътре и се загубваш като отделна личност. Защото, особено ако идеята е да живеете заедно две поколения в един дом, става все по-страшно. Учат те как да готвиш, да миеш чиниите и да простираш. Само по единствено правилния начин. Получаваш никога не искани съвети. Един бог знае колко семейства е погубило вмешателството в тези битовизми.

Ако пък живеете в отделни, но близки жилища, по всяко време ти идват в къщата, която уж е твоя дом. Усещането, че си тук на квартира и временно, се засилва. И няма как да не е така, като не можеш да преместиш едно дребно нещо оттук дотам, пази боже да купиш някаква нова мебел без съгласуване с родителското началство. Чувстваш непрекъснато над себе си невидим контрол.

Не е задължително всичко да е толкова зле. Напротив. Повечето неща родителите правят само и само животът ви да е по-лек и добър, с благородната мисъл да ви спестят мъките, през които те са минали. Ала според техните собствени разбирания. Но не случайно е казано, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Така попадаш в твоя личен ад. Помагат ви с дребни суми, защото сте млади и получавате ниски заплати, ала така вече сте зависими и сте им задължени. Неговата майка ви носи от вкусното ястие, любимо на сина й. Сигурно иска да те отмени от готвенето, което би могло и да е досадна обязаност, ако я правиш задължително всеки божи ден. Ала ти искаш да имаш вашия нов дом, с новите ваши си любими гости, да посрещаш гости и да създаваш уют според своите представи. Искаш за пръв да се почувстваш самостоятелна жена, която върти домакинство и се справя с ежедневните неща от живота. Тази нова роля те привлича неудържимо, защото не си я преживявала и защото тя е една от причините да се омъжиш.

Големият въпрос обаче е къде той, твоят мил съпруг в цялата тоя олелия. Оказва се, че ти се бориш за независимост и своя територия с родителите му, с тях спориш скрито или открито, сдобряваш се и водиш преговори. Твоят възлюблен е великият отсъстващ във всичко това. Вярно, че той е донякъде между чука и наковалнята в желанието да угоди и на тях, и на теб. Но бавно и отчаяно разбираш, че това не е мъжът, на чието рамо да се опреш, че той не споделя твоите мечти за ваш самостоятелен живот на зрели хора. Той е момчето на мама, което вярва, че по-вкусни от нейните гозби няма и ти трябва да се учиш от нея, защото тя е перфектната домакиня. Той е момчето на таткото, който знае как да се оправя в живота и или ще му даде пари, когато свършат, или ще го вземе да му помага в бизнеса, когато няма какво друго да работи.

Така стигаш до поразяващото откритие, че си се омъжила не за съпруг, а за неговите родители. Че няма как да имате свой собствен живот, след като родителският живот се състои в това да ви помагат, да ви обгрижват, да се занимават с вас. Погледнато отстрани може лесно да се каже – като искаш толкова - излизай на квартира, живейте в друг град, да ви видим как ще се оправяте. И ако ти виждаш в това примамлива прелест – финансово труден живот, но свободата да бъдете себе си, то твоят любим изпада в ужас. Не го казва по този начин, но упоритата му съпротива говори красноречиво. Ясно е, че си се омъжила за мъж незрял, не пораснал, а е възможно това никога да не се случи с него. Създала си семейство с човек, който психически никога няма да бъде мъж, а ще остане момчето на мама и тати.

Вариантите оттук нататък не са много. Единият е все пак да го убедиш да поемете по свой собствен път, отделно от всякакви родители – само ти и той. Така всяка победа оттук насетне ще е особено сладка, защото ще е само ваша и задължително изстрадана. Така момчето ще порасне. Лошото е, че ако у Него липсват тази борбеност и самостоятелност, нямаш особен шанс да го промениш и този сценарий няма да се случи.
Вариант две е да приемеш, че ще така - ще си останеш омъжена, ако не изцяло, то поне донякъде за родителите му и с повече такт и време да откопчваш малко по малко от независимостта ви като отделно семейство. Това е труден път и трябва да си наистина добра в правенето на политика, за да запазиш добрия тон.
Третият вариант прилича на предишния с тази разлика, че напълно се примиряваш с положението, приемаш го без да се тормозиш и ставаш невидимо болтче от чужди житейски планове.
Четвъртият е най-драстичен. Той е за в случаите, когато или намесата е много категорична, или ти си с характер, неспособен да живее под похлупак. Този вариант вещае раздяла, която може да се случи скоро, може и след много години брачен живот – зависи колко е нивото ти на търпимост.