Независимо дали сме за промените, или се ужасяваме от тях, трябва да приемем, че те са неизбежна част от живота. Дори всичко около нас да изглежда едно и също, със сигурност това е временно. „Всичко тече, всичко се изменя“ и „Не може два пъти да влезеш в една и съща река“ са разбрали мъдреците много преди нас. Променят се сезоните, ние самите, преминавайки през детството, младостта и зрелостта, променя се характерът ни, различни са част от хората около нас преди години и сега, изобщо животът никога не стои на едно място.

Дали ще погледнем на промяната като на нещо прекрасно или ужасно, зависи от собствената ни вътрешна нагласа, от това как се чувстваме в момента – дали искаме да задържим настоящето, или ни се ще то да е различно. Промяната като нещо прекрасно е гледна точка на по-младия човек. Възрастният има нужда от повече сигурност, улегналост и спокойствие. Докато младежът е търсач на нови усещания, на неслучвани неща, обича да експериментира и във всичко това търси себе си.

Като интригуващо предизвикателство я приемат отворените към света хора, неспокойните духом, любопитните и любознателните. Те знаят, че зад всеки ъгъл има нещо ново, различно, което може да е по-хубаво и интересно от известното им. Е, може и да не е, но как ще разбереш, ако не опиташ... Новото предизвиква приятна възбуда, съживява сетивата, кара ни да се чувстваме живи. Промяната е желана, ако настоящето е незадоволително, то уморява и изхабява сетивата, чувстваш, че не е това, за което копнееш. Избираш я, ако си нещастен, ако ти е пусто или казано накратко – ако смяташ, че всичко друго ще е по-добре от това, което е в момента.

Страхът от промяната е нещо напълно разбираемо. В своя град, при родителите си се чувствам добре. Тук съм обичан и защитен. Чудесно е, че ме приеха студент, но ме очакват непознат град, нови хора и ситуации – вълнуващо, но страшно – дали ще се справя, как ще свикна на новото място, дали няма да ми е самотно, ще си намеря ли приятели...Промяната плаши с неизвестността зад вратата, която предстои да отворим. Копнеем за измамната сигурност на еднаквото и познатото, в него няма заплаха. А може просто неусетно да сме затънали в блатото на конформизма и всеки камък в него ни изпълва с тревоги. Всъщност страхът от промяна не е лишен от основания. Сменям старите очукани обувки с нови и хубави, но дали няма да ми направят пришки, старите бяха толкова удобни. Вечерта преди да отпътуваме на мечтаното пътешествие сме леко неспокойни - ще ставаме рано, т.е. ще променим стереотипа си, ще летим със самолет и нещо лекичко ни стяга сърцето, мъничко се тревожим дали всичко по организацията ще е наред – билети, хотели. Вълнуващо, но ще трябва непрекъснато да сме нащрек, да се справяме с непредвидени ситуации. Докато еднообразието у дома е приспивно досадно, но затова пък така удобно и не изисква усилия.

Независимо дали сте от любителите на промените или те ви плашат, научете се да ги посрещате като нещо естествено и направо задължително. Ако сега нещата клонят по-скоро към зле, увереността за неизбежната промяна ще ви даде сили да преживеете този период. Не забравяйте притчата, че когато бил най-зле, синът отворил кутийкатата с бащините мъдрости, а там пишело: „И това ще мине“. Ала и когато сте на върха и всичко е най-прекрасно, пак помнете: „Уви, и това ще мине“. Такова нещо е той, животът – непостоянен, независимо в посока плюс или минус се отклонява в момента стрелката. Да го приемем какъвто е.