Ден 4
Наспахме се след продължителната разходка. Баща ми сготви традиционното за Испания ястие – Паеля. То се прави с различни видове морски дарове и 2 или 3 вида месо. В случая имаше миди, скариди и пилешко. Отделно баща ми приготви голям октопод с доматен сос, от който не ядох, но казаха, че бил много вкусен.
Вечерта отидохме до Барселона. Испания е разделена на провинции или както е тук в България – области. Барселона е столицата на провинция Каталуня, която е 6,7 млн. жители. Барселона е вторият по големина град в Испания с 1, 580 хил. жители. Типично за испанците е, че поставят на пиедестал добрата храна и хубавото вино. Държат много на семейството си и на традициите. Редовно в Испания се празнуват различни фиести (като фестивали) в памет на някой светец, някои от които продължават по няколко дни. Интересно за Барселона е, че градът е разделен на общности – латиноси, северно-американци, мюсюлмани и други. Има множество паркове и редица забележителности като възможности за отдих и разглеждане. В училищата децата учат два испански езика и на много места табелите бяха двуезични, тъй като официално се говорят катала и кастилиано (който е и официален за цяла Испания). По телевизията казаха, че до август Испания е привлякла 48 млн. туристи, като всеки четвърти посещава провинция Каталуня. Годишно Барселона приема над 10 млн. от тях.

Ден 5

Отново станахме рано, но този път в 5.30 ч. Насочихме се към Андора, която е на около 200 км. от Барселона и е на границата на Франция. Това е град-държава, която се намира в планината Пиринеи. Концентрира природа, спорт, култура, гастрономия и покупки, които целогодишно се предлагат. През зимата пейзажът се облича в бяло, за да привлече милиони туристи – любители на зимните спортове. Цялата държава е 468 кв. м. и в нея живеят 84 082 жители. Андора има най-голямата ски писта в Южна Европа: Grandvalira и Vallnord, които образуват 285 км. През пролетта страната предлага уникални преживявания чрез вело туризъм, спорт, субмаринизъм нависоко, голф в полето най-високо в Европа. В Андора се намира и най-големият център в Южна Европа с термални извори за балнео-лечение и СПА – Caldea.

Известно е, че страната на Пиринеите е безмитна зона и някои от стоките се предлагат на много изгодни цени. Основно там обикаляхме търговски центрове и пазарувахме. С колата обикаляхме из улиците и снимах страхотни планински пейзажи. Направи ми впечатление, че не усетих границата между Испания и Андора. Нямаше спиране за проверка на документи. Само на излизане бяхме една от малкото коли, които отклониха. Баща ми отвори багажника и каза какво сме купували. Не ни караха да отваряме торбите. Граничарите преценявали кои автомобили да спират. Принципно контролът е с цел да се предотврати прекаляването на някои лимитни стоки като цигари и алкохол.

Нямаше време да се разхождаме сред природата. Иначе видяхме туристи с раници, които се изкачваха по стръмните пътеки. Сградите бяха много интересни. Имаше такива направени изцяло от камък. По уличните лампи бяха закрепени саксийни растения на високо и минаваха с цистерна да ги поливат, като служител се качваше по стълба, за да стигне до тях.

Саграда Фамилия

Ден 6
Отново отидохме на плаж. Жалко че ни беше за последен път. Но определено хванах стабилен тен дори само от разходките. През седмицата се оказа, че ходят още по-малко плажуващи. Очевидно рядко туристи посещават плажа в Гавà. Повече го знаят местни жители.

Вечерта ходихме на пеещите фонтани. Това е страхотна атракция за посетителите на Барселона. Имаше над 20 туристически автобуса, спрели по пътя за там. Площадът беше пълен и хората бяха насядали по стъпала, градинки и дори директно на земята. Фонтаните се намират на хълма на града в Oliver-Bonjoch или побългарено Монджуик. Шоуто е с различна мелодия и светлини. Трудно е да се опише колко е красиво съчетаването на водни струи, различни цветове и музика. Всяко движение е подбрано да бъде в такт с мелодията. Започва в 21 ч. и продължава с кратки антракти близо до полунощ. Когато отидохме, в началото стартира с класическа музика, имаше с филмова музика от детски анимации като Кралят лъв, Аладин и други, както и хитовата песен на Куин – Барселона. Тръгнахме си след 23.30 ч. и шоуто продължаваше. Интересно как подобна атракция е напълно достъпна и безплатна. Тя е включена към стандартната обиколна на града, когато изберете туристически автобус.

Ден 7
Ходихме до прословутия стадион на Барса. Испанците са фенове на футбола. Не можахме да влезем да го видим, тъй като ни искаха 22 евро на човек за достъп до него и за разглеждане на музея към стадиона. За сметка на това се задоволихме напълно от специализирания им магазин, който беше на два етажа и беше пълен със спортни дрехи и сувенири с емблемата на отбора. Правихме си снимки и никой не ни направи забележка, че използваме фотоапарат. Благодарение на магазина се спасихме от първия ми дъжд в Барселона, който беше пороен и приключи сравнително бързо. Поне час обикаляхме и разглеждахме. Цените бяха доста завишени и купихме само магнити за хладилник и чаши за шотове.

После посетихме известната катедрала на Гауди – Саграда Фамилия. Тя е строена 150 години, като продължава да се строи и по думите на баща ми най-вероятно стоежът ще продължи още 100 години. Има стара част и нова част, като старата е по-стилна, невероятно красива, а новата е леко кичозна и не подхожда много на първоначалния проект.

Ден 8
Отидохме до парка Гюел. В него има невероятно красиви скулптори, пейки и сгради от цветна мозайка, множество палми, дървета и пътеки за изкачване нагоре. Ние стояхме предимно в основната част, която е в началото на парка. Харесаха ми музикантите, които радваха минувачите със странните си музикални инструменти. За таланта си получаваха някоя и друга монета.
При влизане има две основни сгради като в приказката за баба Яга – сякаш са от захар. Поне това е моята асоциация. Паркът е разположен на етажи, като под първата тераса може да се мине. Представлява нещо като тунел. Подпорите са колони, които са различно моделирани. По тавана има красиви мозаечни фигури.
След Гюел минахме с кола покрай известния булевард Ла Рамбла с най-дългата пешеходна алея в Барселона. Започва от площад Каталуня и стига до пристанището, където е разположен паметника на Колумб. Вечерно време там застават различни статични артисти, облечени и гримирани. Представят се в различни роли и мърдат едва щом им дадеш монета.

Имахме възможност да се качим на самия паметник, който се извисява на 7 метра нагоре и разкрива всички посоки на площада. Успяхме да видим дори и красивите яхти в яхтеното пристанище.

Ден 9
За съжаление в неделя приказката приключи. Станахме в 4 сутринта, понеже бяхме резервирали ранен полет. Казахме си довиждане с родителите и със сестра ми поехме към Виена в 6.35 ч. „Героите бяха изморени.“
Поради часовата разлика, която е с час назад в Барселона в сравнение с България, пристигнахме в София чак в 12.50 ч. Успяхме да сменим билетите си за автобуса и да хванем с 2 часа по-ранен и вдишахме варненски въздух в 21 ч. Бяхме изтощени от дългия път и почти веднага се свряхме под завивките. Определено след топла Барселона в България ми се стори хладно.
Препоръчвам на всеки да посети Барселона. Има още много какво да се разгледа.