Задушниците са дни, в който правим помен в чест на мъртвите. По традиция християните измолват Господ да прости греховете на нашите близки покойници. В Църковния календар задушниците са три на брой и са винаги в събота - ден определен от църквата за ден на покойните.
Всяка събота и по време на дните определени за задушница в църквата се прави богослужение с молитви за починалите.

Църквата прави помен за починалите:

в събота срещу Неделя Месопустна (пред Великия пост) - срещу Месни заговезни
в събота срещу Петдесетница - наричана Черешова задушница
в събота срещу Архангеловден - Архангелова задушница

Помени-панахиди не се правят в някой дни, а именно
през първата седмица на Великия пост
от Лазарева събота до Томина неделя
от навечерието на Рождество Христово (Игнажден) до Ивановден.


В някои краища на България правят задушници и около други големи празници като Петковден, Димитровден, Тодоровден, Гергьовден и други.

На задушница на гробовете се кади с тамян, пали свещи и оставят цветя. Свещта е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на починалия.
Каденето с тамян е "за да избяга злото" и колкото е по-голям пушека толкова по-далеч ще избяга то.

По време на задушница се правят общи трапези. Първата хапка се слага на земята а първата глътка вино се изсипва на земята с думите "Бог да прости". Смята се, че ако по време на общите трапези около масата зажужи пеперудка или мушичка, това е душата на покойника. Правят се помени или наричани още раздавки, подавки. Раздават се на близки, комшии, близките дошли на гроба на починалият, а също и на другите хора около съседните гробове, дори непознати.

Някъде вярват, че на Задушница покойниците идват на нашата трапеза за да се нахранят и за това на масата обикновено се оставя празно място. Това е и причина първата глътка са се излива и първата хапка да се изхвърля - за да се нахранят.

В някои краища на българия при помените на Задушница, съседите си раздават сол и брашно, за да се разсипят и стопят греховете на умрелите така както брашното и солта. В някои къщи пък първо давали от приготвеното жито на кокошките "за да не умре друг от къщата"- наричали го "коливо".

Помените каквито и да са те са забранени от Игнажден (21 декември) до Ивановден (7 януари), през първата седмица на Великия пост и от Лазаровден до Томина неделя.

Всеки за раздавка може да подаде това, което има и иска. Най-прието е да се дава варено жито, пита, вино -символизиращи възкресението, плътта и кръвта на Христос, а също и плодове и сладки.

Важно е да се отбележи, че раздавки не се оставят върху гроба на починалите, защото те са предназначение за живите - за да спомнят с добро в молитвите си покойниците.
Обикновено вярващите имат у дома кътче с икона и снимка на починалия близък и на Задушница палят свещичка.


Виж как да приготвиш: Жито за задушница