Всички знаем, че белтъчините са основната градивна единица на нашето тяло. Затова, трябва да си доставяме достатъчно количество от тях с храната и то ежедневно. Това е необходимо, защото организмът ни не може да съхранява запаси от аминокиселини.


Логично изниква въпросът: Какво значи достатъчно?
Според последните изследвания за всеки килограм от телесното ни тегло е необходимо да приемане около 1 гр. белтъчини или иначе казано, ако тежите 55 кг. са ви необходими 55 гр. чисти белтъци на ден.

След това изниква въпросът: От кои храни можем най-пълноценно да си ги набавим?
За най-богати на белтъчини храни се смятат месото, рибата и млечните произведения. Съответно за растителните продукти е разпространено схващането, че съдържат незначително количество белтъци. Дали наистина е така и кои в действителност са най-богатите на аминокиселини храни?

Може би ще се учудите, но първенството в тази класация водят ръжените кълнове (42% белтъчини). Следват ги всички останали кълнове – соеви (36%), житни (28%) и т.н. За сравнение най-богатото на белтъчини месо, телешкото, съдържа 22 % белтъци. Изпреварват го и много други растителни храни – боб, леща, фъстъци, шам фъстък, кайсиеви ядки, сусамов тахан.

Затова, ако нямате желание ежедневно да се храните с месо и млечни продукти, просто заменете пържолата си с някоя от изброените по-горе храни. Още повече, че прекомерната консумация на месо, по-често от 4-5 пъти седмично, води до сериозни здравословни проблеми. Отпадните вещества от разграждането на животинските продукти в организма поразяват вътрешните органи, най-вече бъбреците, черният дроб и увреждат ставите. Месото съдържа и много токсини, които се натрупват в организма и са предпоставка за развитие на ракови заболявания.
Това съвсем не означава, че не трябва да се храним с месо. Напротив, мисълта ми е, че всяка крайност е вредна – както яденето на животински продукти 3 пъти на ден, така и пълното отказване от тях.

Но да се върнем пак на кълновете. Те са прекрасна храна не само, заради високото си съдържание на белтъчини, а и заради силната биологична енергия, която синтезират семената при покълване. Тогава се извършва истинско чудо – ензимите, витамините и антиоксидантите се увеличават почти десетократно, а белтъчините, мазнините и въглехидратите се разграждат съответно до аминокиселини, мастни киселини и захари. Затова организмът ни може пълноценно да усвоява белтъчините от различните кълнове, за разлика от тези в сухите бобовите храни.

Още една масова заблуда е, че няма растителна храна, която да съдържа всичките 8 незаменими аминокиселини, тоест тези, които организмът ни не може да синтезира сам. Всичките до една могат да се набавят от бобовите храни, киноата, част от зърнените и от ядките. Затова, не подценявайте растителните продукти. С богатото си съдържание на витамини, минерали, балансни вещества и белтъчини, те са напълно пълноценна храна.