В днешно време, изследванията за същността, възможностите и ползите на стволовите клетки е една от най- напредничавата и бързо развиваща се област в медицината. Ненапразно ги наричат „ремонтния потенциал” на организма. От 1988г. когато е излекувано дете с рядка хематологична болест, което е жив и здрав възрастен днес, развитието на тези изследвания стават все по- успешни и популярни. Говори се дори за отглеждане на цели органи за директна трансплантация, което би решило завинаги проблема с донорството и съвместимостта с приемника.

За първи път интерес около този уникален вид клетки се проявява през 60те години на миналия век, в Канада, когато учени откриват в костния мозък на възрастните особен вид клетки. Те могат на практика да се развиват във всички видове кръвни клетки – еритроцити, левкоцити, тромбоцити, както и в някои видове, изграждащи много от органите в човешкия организъм. С времето качеството на тези клетки обаче намалява, заради начина и условията на живот, а с достигане на 20тата година броят им – също. Тогава започваме да говорим за застаряване на организма, т.е. неговите регенериращи функции започват да се изчерпват. Именно от 70те започва практиката за присаждане на костен мозък, което днес е добре позната процедура.

Не след дълго се обръща на внимание на пъпната връв на новороденото, която заедно с плацентата, се смята дотогава единствено за биологичен отпадък, и освен от едно пъпче, спомен от нея не остава. Но учени откриват през 80те, че кръвта, която циркулира в пъпната връв, е наситена с клетки, чиято функция е да произведе всички други клетки в ембриона, според стадия му на развитие – освен кръвните, но и на всички тъкани и органи. Откритието е революционно и предизвиква истинска буря в научните среди. След замразяването на първите стволови клетки от новородено, започва изследването на потенциала им в сравнение с тези от костния мозък на възрастен.

И освен предимства, друго не е открито.

Те са 100% съвместими с организма, от който за взети

Взимат се абсолютно безболезнено и безвредно

По- „неузрели” са, развиват повече органи и качеството им не е повлияно от качеството на живот на донора

Има огромен шанс за съвместимост с други членове на семейството – особено с братчета и сестри, но дори и възрастни

Като цяло трансплантациите са далеч по- успешни – едно е на дете да трансплантираш клетки от възрастен, друго е дори обратното, което е напълно възможно.

Първата успешна трансплантация е на дете през 1988г., с рядка болест и е напълно успешна. Оттогава в повечето развити държави е практика при първите минути от раждането да се взимат клетки от пъпната връв и плацентата на бебето и те да се замразяват. Отделно се изграждат обществени банки, каквито са кръвните и банките за кърма. Но там съвместимостта не е толкова висока и процедурата е по- скъпа, заради допълнителните изследвания. Оттогава досега са направени над 3000 трансплантации, с които са излекувани над 45 различни видове редки, нелечими и скоротечни летални болести. Които не са всички техни разновидности, но са значително много:

• Хематологични заболявания – хемофилия, левкемия в ранен стадий и други злокачествени болести, извести обикновено като „синдром на...”

• Сърдечни заболявания – злокачествени образувания, инфаркт и др.

• Болест на Паркинсон, Алцхаймер, костно- мозъчна недостатъчност

• Травми на гръбначния стълб, свързани с прекъсване на гръбначния мозък, парализи в определени случаи

• Артити, диабет тип 1, имунни заболявания, метаболитни нарушения

Присадени до болната тъкан, те просто се диференцират, разпознавайки я, и се превръщат в здрава тъкан – неврони, кръвни клетки, мозъчни клетки и др.. Гаранция за оздравяване на 100% никой лекар не е в състояние да даде при подобни интервенции на клетъчно ниво, но присаждането на стволови клетки при рано установени заболявания, които обикновено протичат скоростно и летално, е единствения сравнително успешен начин те да бъдат преодолявани.

Каква е процедурата?

След подадена заявка, изясняване на процеса, евентуални въпроси, се сключва договор. При раждането идва екип от ангажираната клиника, и едва след успешно раждане, прекъсната пъпна връв и „родена” плацента, оглеждането на състоянието им, започва процедурата по извличана на кръвта от тях. Тя се пренася в специални условия до мястото на замразяване. Там се правят изследване за наситеността й със стволови клетки. Ако не е достатъчна процедурата се прекратява, ако е – следва дълбоко замразяване.

Стволовите клетки могат да се използват еднократно, при желание, те могат да се разделят на порции, но това се плаща допълнително. Такава процедура вече се прави в България и не са малко родителите, които се застраховат по този начин за здравето на поколението си.

За разлика от някои морални въпроси от медицината, извличането и присаждането на стволови клетки не предизвиква големи дискусии и е може би решение за много болести, които сме свикнали да мислим за нелечими. Едно истинско чудо, което ни напомня за добрите практики и хуманната страна на медицината и ни връща към убеждението, че тя наистина помага на хората.