Любопитство, откривателство, проучване на нови територии са неща, които може да ни изглеждат премного човешки, ала те идват от дълбините на животинската ни природа. Тази теза може да звучи изумително за мнозина, но достатъчно факти я подкрепят. Тя не бива да ни обижда, тъкмо напротив – доказателство е, че това са ни същностно присъщи неща. Вярно, че много от животинските миграции са свързани с условията на живот и им го диктуват инстинктите. Банален е примерът с птиците, прелитащи огромни разстояния за презимуване. Качулатите пингвини, морският слон и десетки животни, обитаващи ледени територии, изминават хиляди километри, за да стигнат до места, където могат да се размножават. В търсенето на храна животните изминават огромни разстояния, опознават околната среда и се учат да се справят с нея. Това е поривът да се движат, правят го в името на поколението и оцеляването. В търсене на по-добри условия. Подгонени от нуждата. Това е част от борбата за живот.

Нима при хората е много по-различно?Големите човешки миграции към Америките и Австралия са мотивирани именно от търсенето на по-добър живот, оцеляването и размножаването на рода, на отделния човек. Хората са прекосявали огромни пространства от вода и суша, да да стигнат до плодородни земи, да отглеждат там в благоденствие потомството си, да избягат от глада, мизерията, войните и болестите, от политически и религиозни гонения в своите държави. Друг въпрос е доколко очакванията им са се оправдали. С подобни мотиви е и далеч по-ранното Велико преселение на народите, част от което е пристигането на прабългарите до днешните ни земи. Отново оцеляване – от нападатели, търсене на по-добър климат и по-плодородни земи. За номадските народи това е и начин на живот – изоставят мястото, чиито ресурси са изчерпани и отиват на ново.

Потребността от странстване, пътуване и изследване не е нещо ново. Движеща сила е любопитството. Интересът да знаеш, да разбереш какво има по-нататък, отвъд онзи хълм, след тази планина, зад хоризонта. Древните народи, които са се хвърляли с първобитните си лодки в окена, без да знаят какво има отвъд него. Великите пътешественици и откриватели на нови земи са били водени именно от неудържимата сила на това - да видиш, да научиш. Порив толкова мощен, че у отделни хора той е надделявал над друг не по-малко могъщ инстинкт – за оцеляване.

И за животните, и за хората в частност любопитството като предпоставка за любознателността е средството, чрез което те опознават обкръжаващия ги свят, за да се пазят, приспособяват или воюват в него. Да, при човека не е много по-различно по принцип. Само че стигнал други нива в развитието си, понякога самодоволно мислещ се за господар на природата, човекът може да се позволи любознателността не единствено, за да оцелява, а и намирайки в нея чистото удоволствие. Това е то удовлетворението от разкриване „тайните“ на околния свят, неговото разбиране и осмисляне – последното е вече наистина много и само човешко действие.

Така че колкото и да смятаме любопитството, откривателството и проучаването на непознатото за страни от човешката ни природа толкова те идват и от животинската ни същност. Заложени са от съзидателните сили на природата. Това ги прави още по-същностни. Затова да не ги заглушаваме, а да се вслушваме в тези пориви. Да се отворим за тях и да ги последваме. За пример могат да ни служат децата, за тях те са присъщи. Да останем по детски любопитни, откриватели, да умеем да се удивяваме!