“Твоят фокус определя реалността ти” казва Куай-Гон Джин, учителят на Оби Уан Каноби в “Епизод І - Невидима заплаха” от сагата "Междузвездни войни". Репликата много напомня възгледите от едно направление в психотерапията и практическата психология, наречено с дългото име Невролингвистично програмиране.


Ен-Ел- какво?
Най-стегнатото определение за НЛП е “учение за структурата на субективния ни опит”. Според това направление мислите ни определят резултатите, които постигаме. Методът стъпва на идеята, че възприемаме света през сетивата си и превръщаме получената сензорна информация в мисловни процеси, както съзнателни, така и несъзнателни. Лингвистичният аспект се състои в това, че ние разбираме света и през езика като с негова помощ „улавяме“ и обясняваме опита си, като в последствие го обменяме с другите около нас. И накрая частта с програмирането се отнася до това как кодираме или представяме своя опит. Нашето лично "програмиране" се състои от различни модели, според които взимаме решения, разрешаваме проблеми, учим се, оценяваме и постигаме резултати.


Картографиране на реалността
Една от интересните презумпции в НЛП е тази за картите от реалност, които всеки един нас създава или казано иначе вътрешното представяне на външните феномени. Въпросът е в това, че в зависимост от контекста, в който са и от миналото, което имат, отделните хора интерпретират едни и същи случки по различен начин. В резултат на личното "филтриране" на заобикалящата ни среда, ние картографираме реалността всеки по своему. Картите зависят от убежденията ни, от възпитанието и културата ни, от нагласите ни към света.

Всъщност този тип методология не е официално призната и част от научните среди се отнасят скептично към нея. В духа на НЛП, тук трябва да си зададем въпроса “Коя част от научните страни?” и какво означава “официално признат?”. Така или иначе НЛП се използва от много корпорации за подобряване на резултати на служителите, от мениджъри и управленски екипи, както и като част от стратегии за вземане на подходящи решения.

Малко история
Методът е разработен пред 70-те на миналия век от група психолози, които по това време изследвали успешните хора, за да анализират човешкото поведение. В групата на създателите на НЛП, влизат психологът Ричард Бандлър, лингвистът Джон Криндер и антропологът Грегъри Бейтсон. Те се занимават и с това каква е взаимовръзката между езиковите стилове, умствените "схеми", думите и действията и как тази връзка влияе върху формирането на определени програми или поредица от действия.

В основата на НЛП стои изграждането на модели за това как хората общуват. Предпоставката е, че ако можем да намерим някой, който е добър в нещо, ние можем да открием структурата на поведението му и да я наподобим. На практика методът осигурява инструменти и техники за ефективна комуникация, позитивно мислене, решаване на трудни ситуации, и мотивация. За някои хора това може и да е интуитивно знание, което прилагат постоянно, но други се нуждаят от помощ при откриване на истинските си чувства и нужди, разбирането си за ежедневния живот и света около тях. Вероятно една от причините НЛП да е толкова разпространено е фактът, че този метод се фокусира над въпроса “Какво работи” и намира практически решения.

Познай себе си
Въпреки критиките към метода и пренебрежителното отношение към него от страна на медицинските и научни среди, НЛП продължава да се използва от отделни хора или от цели бизнес структури, които търсят изход за трудните ситуации, в които се намират. Причината за това може би е проста. НЛП прави нещо съвсем обикновено - обръща погледа навътре и съветва “Вгледай се добре в себе си” или казано с думите от храма на Аполон в Делфи - “Познай себе си”.