Даване на курбан по нашите земи, обикновено за здраве, е една хилядолетна традиция. Тя има своите корени още преди приемането на християнството и е характерна изобщо за целия древен свят. С принасянето на кръвна жертва се влиза в диалог с висша сила, от която се измолва нещо или бива омилостивявана. Тази сила може да е божество, природна сила – водата, слънцето, огъня. Православната църква се отнася двусмислено по този въпрос. От една страна тя категорично отрича курбана, в смисъла на езическия му произход. От друга обаче по- низшите служители охотно отслужват за здраве и освещават храната курбан с молитва и тамян. Дори в случаите на курбан на цяло село или град, свещеникът е неделима част от курбана.

Защо и как и се дава общ курбан?

Идеята на курбана е да се измоли милост от висшите сили ( природни, светци, Богородица ) да не пращат болести и зло и да бъдат милостиви. Хората да живеят в мир и разбирателство и да не ги сполетяват бедствия и премеждия.
В миналото всяко село е правело курбан в някоя важна или специална местност в негова близост. Избиран е голям православен празник – Гергьовден, Голяма Богородица, Петковден, Димитровден, Никулден, Ивановден. Или празникът на определен светия, покровител на селото или владетел на природни стихии, причинили бедствие. Жертвеното животно, обикновено цяло агне, теле, овца, се освещава на поляната от попа и след това се заколва. В някои краища на страната се вари курбан чорба – от месото на късове, лукови глави и подправки, в други се пече цяло на чеверме. Готовата трапеза, на която има още хляб, вино, запалени свещи, се окадява и се чете молитва за здраве и благополучие на цялото село, за плодородие и да го пропускат природните бедствия. Всеки си опитва от храната, пие осветеното вино, но настроението не е празнично.

Традициите са разнородни, това е ясно, но има някои празници, на които се дава курбан с определени цели:

На Малка Богородица – за здраве на децата,

На Петковден – за нова къща

На св. Иван Рилски – за изцеление, ако в селото бушува болест

Отделно според професията или препитанието цял бранш или група дава курбан на светията покровител. Рибарите – на Никулден, овчарите – на Гергьовден, пчеларите – на св. Прокопи и т.н.


Какво животно се обрича за курбан?

Според някои то не трябва да рови в земята ( пиле, петел, кокошка и другите пернати) или да е нечисто ( кон, магаре, свиня ). Най- често за курбан се коли агне, овца, теле или се пълни шаран ( рибата трябва да е с люспи ). Приготвят се печени, варени, на чорба.

В живота на всеки човек има някакви трудности и изпитания, породени от независещи от него обстоятелства. Често се случват инциденти, като пътно произшествие, някаква смъртна опасност или животозастрашаваща болест.
В такива случаи си правим вкъщи лична служба с курбан.

Денят си избираме по два начина. Или точно на деня, като спомен от премеждието. Или по следния начин: отива се в църква и се избират три свещички, които се наричат на три предстоящи църковни празника със светия покровител. Преживелият опасността си избира една свещ и тогава се провежда неговият курбан.

Обикновено, заради по- малките мащаби се избира шаран, който се пълни с разнообразна плънка. Рибата се носи в църква и се опява за здраве на човека, на който е курбана, пали се свещичка за здраве. Приготвя се трапезата и се окадява с тамян, като най- възрастния и авторитетен член на семейството произнася благословия в смисъла на опасността, която е прескочила човека, да не го повтаря, а светията да го пази. Самият човек, за който е курбана, получава главата на рибата. След изяждането и, костите се заравят на място, където никой не стъпва.

Спорно е колко време трябва да се прави курбанът – някои го правят през година 1-ва, 3-та, 5-та, 7-ма и 9-та година, други – до края на живота.

Ако искате да си направите курбан за здраве, най- добре е да се посъветвате със служител на църквата, където ходите. Може той да ви каже нещо различно от това, нещо, което е характерно за вашия край.