Храната

Какво е една страна, ако не опиташ поне някои от типичните й ястия. Ако си във Виена, в задължителната листа е да пробваш торта Сахер в сладкарницата на хотел „Сахер“, единственото място, където тя се прави по оригиналната тайна рецепта. Мястото и специалитетът са непроменени от 135 години, а славата им е толкова голяма, че чакаш на опашка, за да влезеш. Трябва да пробваш вкуса на оригиналното виенско кафе – с мляко, сметана и канела. Да похапнеш виенски шницел – от кълцано месо и с огромни размери, да вкусиш местния щрудел. А саламът и сирената, който се продават в местните магазини, имат позабравения вкус на едновремешните истински храни в България от преди повече от 20 години. Тук са най-вкусните кроасани, които можете да намерите някъде, но и това е съвсем естествено – нали виенчани са ги измислили. За пръв път ги изпичат местните хлебари през 1686 г. при обсадата на Виена от турците. Според легендата те предупредили охраната за промъкващите се турци и в чест на това изпекли кифлички от многолистно тесто с формата на полумесец. И разбира се – бирата, която тук е отлична.

Заведения

Виена е градът, където кафенетата и бирариите са на всяка крачка. Много по нашенски, почти навсякъде пред ресторантите са изкарани дървени дъски, върху които с тебешир е изписано менюто. Много чудно за нас българите, тук типичните заведения не са модерни и лъскави. Напротив – безкрайно се цени автентичността, запазения дух на Виена. Така можеш да попаднеш в локал, който да те пренесе в началото на 20 век, другаде – дори в средновековните подземия или в типична кръчма от 19 век. Столовете може да са като едновремешните дървени столове на нашите баби, може да има кожена мебел, а тръбите да се вият над главата ти. Задължително – снежнобели покривки в ресторантите.


Забележителности

За тях може да се говори много, а да се видят за брооени дни е невъзможно. Това е империя, строила и надграждала в продължения на векове. Дворците Шонбрун, Хофбург, Белведере, катедралата Свети Стефан, историите на императрица Сиси, на Мария Терезия, паметникът на Евгений Савойски, сразил турците, имперската съкровищница, националната библиотека, музеите близнаци – на изкуствата и природонаучният, Пратера, кметството, операта, уличките на стария град, Ринга – този булевард-пръстен, който опасва стара Виена, запазените непокътнати първи станции на метрото, покритата река Виена, на която е създаден градът и е приел името й.... Може да се разказва безкрай, но никога нищо не е достатъчно. Трябва да се види и преживее