Докато покупката на нова дреха е в състояние да ни изстреля за минути в небесата и да се сбогуваме с лошото си настроение и мрачни мисли, спречкването с любим човек, или мъмренето на шефа може да ни вкара в депресия, и да ни накара да роним безутешно сълзи, заключавайки колко безмислен е животът ни... Странно е как в един и същи ден можем да изпитваме такъв противоречив коктейл от емоции, че накрая да се чувстваме напълно изтощени от преживяванията си... Общоприет факт е, че жените са по-склонни към повишена емоционалност, заложена им от природата, за да усещат кога с децата им нещо не е наред, и да се грижат за емоционалния климат вкъщи, като по този начин поддържат сплотеността на семейството. Занимаващите се с изкуство също притежават повишена чувствителност, която им помага да творят и да създават произведенията си, но не и без да заплатят цена за това. Така емоциите се превръщат в дар и в бреме едновременно...

Мъдрите хора ни учат, че сами по себе си обстоятелствата и събитията са неутрални и ние сме тези, които им придаваме положителен или отрицателен заряд, в зависимост от оценката, която им даваме, от емоциите, които влагаме в тях и от начина, по който психиката ни реагира на случващото се. И докато едни жени сякаш са надарени с "лъвски сърца" и могат да се справят и при най-трагичните обстоятелства, запазват хладнокръвие и са непоколебими в решенията си, други се оставят емоциите да ги ръководят изцяло, да ги заливат и владеят, и са ту щастливи, ту нещастни. Опитите им за контрол винаги са неуспешни, защото емоционалните преживявания взимат превес и владеят личността им. И тъй като светът далеч не е приказно място, емоционалното лутане може да се превърне в сериозен проблем, ако сме свикнали да правим трагедия от всяка неприятност. Въпреки че до голяма степен нещата зависят от собствените ни нагласи, не винаги сме в състояние сами да се справим с емоциите си.

Ако човек е силно емоционален, той може да се влияе от абсолютно всичко, което го заобикаля - от времето, от настроенията на околните, от разположението на планетите в Слънчевата система, от всяка гледка, на която стане свидетел, дори и тя да не го засяга пряко и да изживява всичко така, сякаш е настъпил голям катаклизъм. На такива хора често им казват, че правят от мухата слон. Но за тях тя си е слон, в техните представи мащабите й са огромни. Те не просто "драматизират", а наистина живеят и участват във въпросната драма. Съветите да не се "впрягат" и да мислят положително, са напълно неефективни и безполезни за чувствителните натури, които винаги врят и кипят във вихъра на собствената си емоционалност.


Какво да правим тогава?

На първо място да осъзнаем разликата между "емоция" и "чувство" - за разлика от чувствата, които са устойчиви във времето, емоциите са моментни състояния и реакции към нещо или към някого. И докато чувствата изграждат личността ни, емоциите могат да я разрушат, и да ни направят зависими от тях. Ако вече сме се завъртяли в омагьосания им кръг или имаме вродена склонност да им придаваме повече от необходимото значение, ще ни е нужно средство, с което да си възвърнем необходимия баланс.

Най-лесният и пасивен метод, до който прибягваме, когато не знаем как да контролираме емоциите си, е като ги притъпим с лекарства. Понякога онова, което изпитваме, ни е толкова непоносимо, че сме готови да го "приспим" с "вълшебно" хапче - гълташ и забравяш... в дадени моменти и при определени обстоятелства това действително е необходимо (след консултация със специалист!), но така или иначе отлагането на емоцията и нейното потискане просто измества нещата във времето, но те остават все така нерешени и е въпрос на време да излязат отново на дневен ред. Не са за подценяване и страничните ефекти, както и фактът, че покрай негативните емоции можете да се лишите и от хубавите преживявания, или да станете прекалено равнодушни към всички и всичко.

В дългосрочен план за по-успешен метод за справяне с емоционалната нестабилност се смята психотерапията, но за да се решиш и на тази крачка, трябва да си достатъчно дозрял за идеята, да си признал, че имаш проблем, с който не си в състояние да се справиш сам и да пребориш онази част от себе си, която ти казва, че е твърде опасно да разкриеш душата си пред съвършено непознат.

Тогава обикновено предпочитаме да потърсим утеха в близките и приятелите си, но не е гаранция, че и те ще ни разберат и ще ни помогнат, колкото и да искат. Дори да сме се решили на подобна крачка, това означава продължителна работа, време и средства, за да се случи промяната, а когато страдаме, сме нетърпеливи и търсим бързи и лесни решения, които ще ни дадат така желаното спокойствие.

Ако нито един традиционен вариант не ви се е сторил подходящ, избирате тежкия път да се борите с емоциите си сами... е, почти сами! С ваши си методи. Те могат да включват различни техники за релаксация, мотивация, позитивно мислене и т. н. духовни практики. За някои хора е достатъчно да прочетат определени книги, за да открият отговорите и да променят светогледа си. Но при други думите са слаби и нямат нужния ефект.