Популярно е да се твърди, че преди се е четяло повече, защото не е имало други развлечения. Нямало е компютърни игри, Интернет, чатове и Фейсбук. Даже и филм, ако искаш да гледаш, е трябвало да отидеш на кино вместо да го дръпнеш от нета. Да не говорим за музика – касети, радио или на концерт, това е. А сега – целият свят ти е на клик разстояние, как да си губиш времето с книги.

Всичко това е така и не съвсем. Всъщност откакто грамотността е станала повсеместна, хората винаги са се деляли на четящи и нечетящи, а вторите винаги са намирали далеч по-примамливи неща за правене от четенето. Не раздавам присъди кое е по-добро и кое не – всеки има право да бъде себе си. Ала съм “за“ приятните неща в живота и не бих се лишила в никакъв случай от едно удоволствие в повече като четенето. Все едно е да избираш между гледане на филм, четене на книга, слушане на музика, танци или пътуване до ново място – всичко е еднакво приятно и забавно, няма нужда да се отказваш от което и да е, ако имаш възможност да го преживееш в този момент.

Мнозина намират, че четенето на книга и гледането на същата история на филм е взаимозаменяемо. Е, не е - това са различни изкуства с различни изразни средства. Само че първото коства много часове, а второто максимум два плюс факта, че при киното все пак си много по-пасивен участник в цялата работа – сядаш и гледаш.

Защо хората, които обичат да четат книги, предпочитат да го правят? Отговорите са много, ето някои от тях.

При четенето на една история прожектираш своя собствен филм в главата си, докато погледът бяга по изреченията. Сигурно всеки, който е гледал екранизация на четен преди време роман, често е изпитвал разочарование. И не защото лентата не е хубава, а защото е различно, няма нищо общо твоя собствен филм, създаден от въображението ти, докато си бил с книга в ръка. Това е едно от най-хубавите неща на четенето – във всеки момент виждаш образи и картини, случки и герои. И в тази твоя мисловна прожекция ти си и режисьора, и постановчика и целия екип на фантазното ти зрелище. Само ролята на сценариста остава неизменно на автора-романист. Преживяването е неповторимо.

Човекът, свикнал книгите да бъдат част от живота му, трудно ще се откаже от това при каквито и житейски обстоятелства да е поставен. Обратното би означавало предателство към самия себе си. Просто защото водещото му правило е: книгите – това съм аз, те са част от моята идентичност. Ако отдавна не посягаш към тях, заради причини свързани бит, ангажираност и липса на време, възможностите са две – или и преди книгите не са били твоя вътрешна потребност, или без да се усетиш, си се отказал от себе си.

Книгите са твоя начин да размишляваш и осмисляш нещата от живота. Стойностната книга ти предлага неподозирани гледни точки, тласка те към осъзнаване на житейски истини, които пречупваш през своя житейски опит.

В книгите човек съвсем естествено търси себе си и отговорите на своите собствени въпроси. Четейки за чужди съдби, между редовете виждаш нещо от своята. Четенето е споделяне на мислите и преживяванията на друг непознат човек – автора, ала когато в тях откриеш част от това, което вълнува теб, когато чрез него прогледнеш и преоткриеш свои лични неща, прочетеното може да те промени и преобърне.

С времето човек си изработва едно просто, но ефикасно правило: „не се тормозя с книги, които не ме вълнуват“. Оставил е назад във времето суетата, че е чел еди коя си модна или много умна книга. Преодолял е снобизма и дори ината да прочете нещо, което не му доставя онази дълбока наслада за душата и храна за мисълта, давани от доброто четиво.

Така че ако на по-млади години си стоял до малките часове на нощта с книга в ръка, а сега казваш „нямам време“ - върни се към себе си. Нищо не заслужава да платиш цената на отказ от собствената си самоличност. Ако пък досега книгите не са те съблазнявали неустоимо, пробвай с нещо, което би ти било интересно. Може да излезе, че не е чак толкова лоша идея за прекарване на времето. Има вероятност да се окаже по-приятно, отколкото предполагаш.