Лукът винаги е имал място на българската трапеза, въпреки дъха, който оставя след консумация. И ако в миналото за ежедневната трапеза е било достатъчно една намачкана глава лук с хляб, то за празниците лукът бил приготвян... с хляб :) Е и разни други благинки, де. Джоджен, чубрица, зелении, месо, чушлета, орехи.

На Благовещение традиционно на масата се слага лучник, тъй като на този празник все още е Великденският пост, а лучникът също е постен. Избрала съм пълнозърнесто брашно, но ако не ви допада, можете да го направите с бяло. Ако изберете второто, лучникът ще бухне повече. Аз лично съм хапвала в едно родопко селце лучник, в чието тесто няма и грам набухвател, като че ли по-тънката, твърда коричка, ми допада повече. Все пак тук съм сложила съвсем малко мая.



Маята разтваряме в 100 мл. топла вода, добавяме 1 ч. л. захар и оставяме да се навдигне.
Лукът нарязваме на месечинки и запържваме в зехтин на бавен огън, така ще дадем възможност да пусне по-сладък вкус. Нещо, което на усилен котлон не се получава. Добавяме нарязаната суха чушка, наситнените не на много дребно орехи и магданоз, черния пипер, чубрицата и малко сол. Оставяме плънката леко да изстине.

В купа замесваме меко тесто от брашното, маята, една с. л. зехтин и една ч. л. оцет и вода. Разделяме го на две топки, като едната по-голяма. Намазваме топките с олио и оставяме го да се навдигне леко за 50 минути.

Фурната загряваме на 180 градуса, намазняваме тавичка. По-голямата топка ще бъде долната кора - разточваме я в кръг и поставяме в тавата. Отгоре разпределяме плънката, а върху нея втората топка разточена в кръг. Притискаме добре краищата и печем около 40 минути.