Неусетно, ден след ден, без да си даваме сметка, някъде там сред купищата проблеми и ядове, допускаме ежедневието, сивотата и делникът да ни погълнат. Изгубваме желанието да се изненадваме, да търсим нещо ново и различно, възможността да се смеем безпричинно и да не се отказваме да сме цветни. Не осъзнаваме, че сме забравили, че животът ни е само един и само веднъж, поне в тази си форма, и сме се пуснали по течението. И когато това се случи в живота ни започват да липсват истински чувства. В резултат посягаме към леснодостъпните емоционални заместители. Такива, които уж ни доставят някаква доза вълнение, но всъщност това е само илюзорно и измамно.
Без да се усетим влизаме в този капан на емоционални изкушения, които да заместят истинския и пълнокръвен живот и още по-лошо – пристрастяваме се към тях:

Сериалите – може би ви е странно, как много хора буквално живеят с проблемите на героите от сериала, като че ли са техни собствени. Съпреживяват ги толкова дълбоко. Ядосват се или плачат съвсем истински, сякаш неосъзнавайки, че това е просто филм. Нямат търпение да започне любимият им сериал, а след това го обсъждат надълго и нашироко. Истината е, че човек се нуждае от чувства и емоции и природата не търпи липси, но вместо от сълзливите филми е добре да се опитаме да си осигурим реални такива.
Тук ще отворя една скоба и ще прибавя към тази графа и някои от реалити форматите, а също и поредиците със сладникавите романи, които подобно на сериалите също доставят леснодостъпни емоции и безопасни вълнения. Всички те следват един и същи принцип на въздействие.

Виртуалното пространство – то дава такава свобода. Тук можеш да правиш всичко без да излизаш от дома си. Можеш да бъдеш какъвто поискаш, да се представиш за такъв, какъвто не си, без грам усилия. И когато осъзнаеш, че не можеш и ден без да влезеш в интернет пространството и че реалният ти живот е доста осакатен, трябва да се замислиш, вероятно си пристрастен. Първото, което трябва да направите е да изключите компютъра и да започнете да живеете без него. Като с всяка зависимост вероятно в началото ще ви е трудно, но по-късно, когато излезете навън – буквално и преносно, ще разберете, че нищо не може да замени пълноценния живот, истинското живо общуване с хора и изпитването на реални емоции. И една зависимост, която съм наблюдавала многократно – колкото по-цветен и интересен става живота на човек, толкова необходимостта му да прекарва часове пред монитора намалява. Виртуалният му образ залинява и направо изчезва. За сметка на онзи истинския, който се забавлява страхотно и няма време за губене пред монитора.

Сънищата – има хора, които в сънищата си преживяват толкова вълнуващи сценарии, а всъщност в живота си са плахи и кротки. Като че ли заспивайки, се събуждат за истински живот. Това е вид компенсаторен механизъм. Може би сте точно толкова щури и смели, колкото сте насън, но ви е страх да го покажете в реалността, страх ви е да скочите в дълбокото. Ако сънищата ви са по-богати и наситени с емоции от реалния ви живот – събудете се. Започнете да изпълнявате част от нещата, които сънувате, защото макар и да са почти като истински и да се събуждате със сърцебиене като от действително преживяване, всъщност те си остават само сън.

Мечтите – да, прекрасно е да мечтаеш, но трябва и да правиш постъпки, за да сбъдваш мечтите си. Защото ако просто си седиш и блуждаеш, вперил поглед някъде далече, изпускаш живота тук и сега. Мечтите са като компас, който ни показва къде искаме да стигнем, а тук и сега ние чертаем пътя до тях. Затова освен да мечтаете, ще трябва и да действате.
Има и още един капан: когато си мечтаеш за дадена ситуация, как ще протече ти се подготвяш, за точно такъв сценарий и когато реалността ти поднесе друг вариант се чувстваш разочарован. Всъщност може би новата възможност е много по-добра, но програмиран от предварителната си нагласа-мечта, не успяваш да видиш красотата на случващото се.

Да живееш живота на другите – да чакаш с нетърпение поредната любовна история на приятелката си и когато тя ти я разказва, да изпитваш нейното вълнение. Да искаш и ти като нея да се впуснеш смело в живота, а в действителност от безопасно разстояние да попиваш от нейните емоции, без риск да се опариш. Или пък да надничаш воайорски в чужди блогове и да четеш за интересния живот на непознати за теб хора, да разглеждаш снимките от почивките или екскурзиите им и всички онези вълнуващи преживявания, които са имали.

Като всички видове заместители и тези са далеч от оригинала. Макар и да ни примамват с увереността, че ще ни доставят същото количество емоции, всъщност не е така. Както и хранителните добавки, върху които пише, че са само допълнение, но не могат да заместят разнообразното и пълноценно хранене. Така и емоционалните стимуланти не могат да заместят пълнокръвния, изпълнен с истински и най-вече наши емоции живот. Затова направете собствения си живот интересен и вълнуващ. Запишете се на танци или спорт, пътувайте, срещайте се със стари приятели или създайте нови, разхождайте се... Всичко е по-добро от това да стоите отстрани и да гледате как другите живеят. Да, тук не сте застраховани от грешки и горчиви емоции, но дори и те са по-добри от фалшивите захарoсони заместители, защото поне са истински.