Все повече българи живеят сами, показа последното преброяване на Националния статистически институт. Това е начинът на живот за 31 процента от сънародниците ни. За десет години техният дял е нараснал с 8,1 на сто. Да си сам или в семейство? Личен избор ли е това или ситуация, в която попадаш, без да си я искал? Животът предлага какво ли не, ти влияеш само донякъде на хода на събитията и винаги не съвсем. Затова и е толкова популярна максимата „Никога не казвай “никога“ - тъкмо тогава житейската ирония се проявява с най-голяма сила.

Много и все повече са самотните възрастни хора, особено по селата и из обезлюдяващите се райони . Тенденцията е знак за разпад на патриархалния модел „всички заедно на едно място“. Все по-често и самият възрастен човек предпочита живот сам, в собствения му дом, с непроменени от десетилетия навици, отколкото нова обстановка, съобразяване с другите, слугуване на младите или пък алтернативата да е вечно пречещият у дома.
Животът сам може и трябва, но у нас доста по-рядко, да е част от порастването на младия човек, етап по пътя му към самостоятелност и търсене на себе си. При нашите условия най-често младежите заживяват сами, когато отидат да учат в друг град, предимно като студенти. Сингъл битието учи на много уж дребни неща, но ако не си попадал в ситуация, не знаеш как стават. Научава те сам да се грижиш за себе си и малкото ти домакинство – да пазаруваш, да поддържаш хигиена и приготвяш храна. Научава те да управляваш така бюджета си, че парите винаги да стигат, да си организираш работното и свободното време. Дисциплинира и те прави отговорен – на първо време за себе си, но как после да си отговорен за деца и семейство, ако не си научил първите букви от азбуката на самостоятелността. В зряла възраст животът сам вече е осъзнат личен избор, друг път е стечение на обстоятелствата след развод или загуба на близките.

Да живееш сам не означава да си самотен, е често повтаряна мантра. Дава се за пример, че и в многолюдно семейство може се чувстваш толкова самотен, колкото Робинзон на неговия остров. Действително чувството за самота е вътрешно състояние, което зависи донякъде от външни обстоятелства, но най-много от нас. Има хора родени самотници, все се дърпат от другите, ала са и нещастни от това. На други им харесва да са леко привстрани и така се чувстват прекрасно.Трети не могат и миг да не са в навалицата.

Както всяко нещо, и да живееш сам, и да си заобиколен с други хора си има своите предимства и недостатъци.

В семейство:

Предимства: Очаква се, че получаваш близост, подкрепа, обич и разбиране. Това е идеалният вариант. Но семейният живот не винаги и не само е това.
Недостатъци: Семейните ценности се приемат за нещо априори, но не са изключени и негативи – липса на лично пространство, прекомерно съобразяване с останалите. Затова семейството може и да дотежава понякога. То върви с компромиси, с лишения заради другите и въобще жертви от всякакъв род. Тук-таме е гарнирано с някоя напрегната ситуация или скандалче. Не можеш да ходиш, където си искаш и да правиш каквото ти хрумне, без да те е грижа за останалите. Затова и мнозина изведнъж се провикват: Искам си свободата!


Живот сам:

Предимства: Свободен си, независим, здравословният егоизъм е в апогей. Не ти пука дали и кога ще се прибереш, ала не ти ли се иска понякога някой да се интересува от теб – добре ли си, здрав ли си; да ти звънне и да ти каже, че те чака? Иначе пък домашното пространство е изцяло твое, никой не ти мести нещата – намираш ги, както си ги оставил. Никой не ти цапа и разтурва, не ти рови из хладилника и не яде храната.
Недостатъци: Те са всичко противоположно на голямата свобода - няма кой да те гушне, да се смее с теб, да му разкажеш как мина денят ти и какво смяташ да правиш утре или да изкоментирате заедно новините по телевизията. Само за себе си е трудно да се накараш да сготвиш, сухоежбината преобладава.

Няма да повтарям баналното, че човек е социално същество. И без това живеем много социално – работа, служебни контакти, градската шумотевица. На един му тежи тишината у дома като смазващ го каменен блок, друг копнее за малко спокойствие сред крясъците на децата и сноването на много хора из тясната панелка. Както казват – пълно щастие няма. Или да приемем живота, който имаме, или да го променим така, че да го харесваме, са двата житейски избора, които винаги стоят пред нас. А и да не забравяме – ако днес е така, утре може да е иначе. Нищо не е окончателно и неизменно.