Да си домоуправител за представите на повечето хора е едно досадно задължение, което обаче все някой трябва да поеме. Покрай забързаното, напрегнато ежедневие никой няма желание и време да се занимава доброволно с чуждите или общите проблеми. А знаем, че когато много хора живеят заедно, разбирателството е временно и крехко равновесие. Но… домоуправител трябва да има, все някой трябва да „се прежали” в името на общото благо.


Кой става домоуправител?

Това обикновено е някой авторитетен съсед, който се ползва, ако не с всеобщата симпатия, то поне с всеобщото уважение.

Той е добър организатор, общителен, инициативен, разбира се с повечето съседи и не се свени да ги заговори по неудобни за тях теми.

Домоуправителят притежава чувство за обществена отговорност и знае, че има „неща, които просто трябва да бъдат свършени”, знае, че по- добре това да ги свърши той, отколкото всички да понасят последствията.

Домоуправителят е наясно с нормативните уредби, знае къде са офисите на фирмите за комунални услуги, къде е общината, какво се случва там и какви са промените в законите, които засягат собствениците във входа.


Какви за задълженията на един домоуправител?
Често съседите нямат представа кои са те и от това могат само да пострадат. Те забравят своята регулираща роля в работата му, основана на принципа на демократичния избор, който са направили, гласувайки му доверието си.

Домоуправителят познава собствениците на жилищата, общите части, ателиета, магазини, гаражи и др., както и евентуалните им наематели. Той разполага с лични данни, телефонни номера и друга информация, която му е нужна пред властите или общината.

Той калкулира и представя на събранията разходите на входа – ежемесечни като общ ток ( за осветление, асансьор ) или хонорари на чистачка или абонамент за поддръжка на асансьора, както и инцидентни разходи – ремонти, преустройства, саниране и всичко останало, което изниква в течение на времето.

Той е наясно с пожарната и аварийна безопасност, състоянието на сградата, следи за нарушения и нанесени щети.

Той работи във тясна връзка с касиера и надзорника ( надзорния съвет ) на входа, следи за салдото в касата и по негова инициатива се прави ревизия и друг вид проверки.

Домоуправителят представлява етажната собственост пред оператори за услуги, властите, общинските фирми за чистота, например, и други, физически лица.

Освен задълженията си, той е и своеобразен посредник между съседите си, решава конфликти ( не еднолично) и налага атмосфера на търпимост и толерантност. Която, както сочи личният ни опит, понякога е невъзможна мисия. Защото, освен друго, той следи и за вътрешния ред и дали правилникът, който го урежда, се спазва. Затова ролята му е многостранна – нещо средно между класен ръководител, полицай, бирник и освен това, той е просто един съсед, като всички нас.

Новият Закон за уреждането на етажната собственост предвижда, за да се повиши мотивацията на по- скоро нежелаещите да бъдат домоуправители и касиери, тяхната работа да бъде заплатена. Макар и символично, със сума, одобрена от всички, но финансовият стимул също е от значение, защото на практика домоуправител е повече от формална функция. Задълженията си той извършва в свободното си време или жертва служебното си, той е и в центъра на всички събития, което може да докара на всеки нормален човек огромен стрес.
Законът дава възможност също така, за домоуправител да бъде назначен външен и непознат дотогава за съседите човек. Интернет пространството вече гъмжи от обяви за професионален домоуправител.


Какви са неговите предимства?

На първо място, професионалистът подхожда именно като такъв, той е по- запознат с нормативните актове, законите и документацията, защото именно това е главна част от работата му

Той разполага с повече време за обикаляне и чакане по институции и го прави в тяхното работно време

Той е емоционално ненатоварен със сложните междусъседски отношения и безпристрастен. Понякога това е основната предпоставка да бъде свършена една обща работа. Отношенията му със собствениците са чисто служебни и това от една страна много ги улеснява.


Защо все пак е трудно да се решим на професионалист?

Той разполага с личните ни данни. Ако един домоуправител по презумпция работи единствено за общото благо, това не може да важи и за един съвършено непознат човек, който не е в обсега на всички, защото не им е съсед, чисто физически. И тъй като законът е съвсем нов, не всичко в него е ясно за всички и промени в него със сигурност предстоят.

С „професионалзирането” на тази длъжност, което е заложено в закона, се цели опростяване, оптимизиране и прозрачност в общият бит на съседите. Което в някои случаи е крайно наложително. Домашните любимци, късните купони и тупането на килими над прането на съседа отдолу, неплащането на сметки, боклукът пред входа, разчистването от сняг… толкова много пречки хората да живеят заедно в съгласие и доволство. Това е, което е основна цел на професия „домоуправител”.