Искаме ги или не – трудностите са неизбежна част от житейския ни път. Те са негов естествен спътник, независимо, че някои от нас са по-пожалени, а други буквално засипани с тях. Затова е по-добре да променим гледната си точка, отколкото щом се появят, да затъваме в самосъжаление или парализираща пасивност.

Най-добре е да подходим на принципа на китайските бойни изкуства – да превърнем минуса в плюс, да погледнем на трудностите като на опорна точка за нова възможност. А препятствието винаги носи в себе си потенцията за по-добро. Дори заради това, че справянето с него ни тласка към нещо ново, необременено със старите натрупвания. Започва се на чисто. Разбира се, новата възможност трябва да върви успоредно с нашата личностна промяна. В противен случай има опасност отново и отново, до безкрай всичко да се повтаря, ако ние реагираме по един и същи начин, попадайки при сходни обстоятелства.

Друг плюс е, че при преодоляването на трудностите ние имаме шанс за духовно израстване. Търсим решения, мисълта ни е будна и комбинативна, преценяваме ползи и вреди, правим проба-грешка и научаваме кой ход е полезен и кой губещ, опознаваме себе си и хората около нас. При тотално защитен от трудности живот имаме далеч по-малката възможност да преживеем всичко това. А последствията са, че ще сме неспособни за справяне с екстремни ситуации и много уязвими.

Има ли проблем, трябва да се търси неговото решение – това е добрият подход. А не да се оплакваме и да дирим виновни, за да не сме ние в тази роля. Има една нова ситуация и трябва да се реагира на нея. По-добре е да използваме енергията си в търсене на възможните варианти за действие, вместо да се хабим напразно. Всеки проблем има решение – понякога неприятно, болезнено. Често именно решението със силна, но сравнително бързо преминаваща болка, е най-ефикасно. То е като вадене на зъб, като измъкване на забит в петата трън – раз и готово.
Имаш неуспешна връзка, изневеряват ти, само ти се бориш за оцеляването ви като двойка – по-добре се разделете, вий като куче в самотата си, но пък след време ще бъдеш готова за нова и вероятно по-стойностна любов. Иначе се обричаш на безкрайна агония.

Загуби работата си? Ужасно е, но дали това не е твоят шанс да започнеш нещо ново и различно, за което иначе никога не би намерила смелост. Много хора са си отвоювали нов живот в нова страна, като реакция на трудностите в своята. Така са заселени цели континенти.

Десетки изобретения са направени, за да се преодолее някаква трудност, та дори и битова. Не случайна е приказката „Накарай мързеливия на труд, за да те научи на ум.“ Трудностите, съпътстващи живота на самотен остров, са превърнали Робинзон в изкусен дърводелец, животновъд и земеделец, какъвто никога не е бил. И ако този пример е твърде литературен, то принципът важи за всяка екстремна ситуация.

Скоро прочетох в един сайт писмото на жена с тежка здравословна диагноза. Тя споделя, че покрай болестта си е преоткрила смисъла на малките неща, удивителността на добротата, прелестта на утрото.

Всички знаем максимата „Което не ни убива, ни прави по-силни“. Едни често я цитират, когато трудностите съвсем ги нагазят. Други категорично я отхвърлят, вероятно защото я намират за много крайна. Едва ли трябва да сме заложили на карта, ако не физическото, то духовното си оцеляване, за да станем по-устойчиви и справящи се. Но е факт, че от трудностите израстваме. Ранимостта и уязвимостта ни от младостта отстъпват на опита от победените проблеми и извлечената мъдрост. Тези придобивки обаче вървят ръка за ръка с понесените рани, които ни правят по-силни, но все пак си остават рани. И макар да са стари, при лошо време – тоест когато сме тъжни или просто сме в момент на вглеждане назад и навътре, понякога леко ни понаболяват.

Ала щом осъзнаем, че трудностите съществуват, не за да ни смаже реалността, а за да ни даде тя сетива за новите, защо не по-добри възможности, вече сме половин победители. А възможностите - остава само да ги грабнем.