Какво се разбира под пренатално възпитаниe днес? Ще се установят ли правила и ще се наложат ли програми на човешкото същество, което се формира? Не,разбира се. Нормите и програмите се отнасят до образованието, но не и до възпитанието. Възпитанието се отнася до развитие и пробуждане на потенциалните възможности на човешкото същество и неговата адаптация към света. Да се опитваме да научим на нещо плода би било неестествено, самоволно, а дори и опасно. Пренатално възпитание е това, което се извършва чрез майката от естествените процеси на бременността. Още древните цивилизации: египетска, индуска, келтска, африканска и на американските индианци, познавали добре важността на този основен за човешкото същество период и за влиянието на околната среда върху плода в утробата. Те били постановили за бъдещата майка, за родителската двойка, за селото и цялото общество правила на живот, които позволявали на бебето в утробата да се развива при най-добрите условия. В Антична Гърция Аристотел и Платон считали създаването и раждането за основни елементи при търсене на щастието в тясна връзка с обществото и космоса. Китайците пък създали пренатални клиники, където бъдещите майки отивали да изживеят очакването в спокойствие и красота. През 15-ти век Леонардо да Винчи смятал, че: “Всяко желание, висш стремеж ,боязън или болка на духа на майката засягат много силно детето“.

Много дълги години се считаше, че плода е само купчина клетки, а новороденото-един предмет лишен от всякаква чувствителност. Докато детето е в утробата не познава нито вътре нито вън, нито светлината, нито тъмнината. С физическите материали донасяни от кръвта на майката, плодът изгражда своето тяло. Информациите, които достигат до него, под формата на усещания или емоции, стимулират или забавят формирането на неговите органи и установяването на различни функции. Много бъдещи майки си казват: “Чувствам,че е важно за детето да изкарам добре бременността си, но не знам какво да направя.“ Ще ви споделя какво правех аз. Когато разбрах, че съм бременна това беше денят, в който емоциите преливаха от мен. Коленете ми буквално омекнаха от щастие щом зърнах положителния тест за бременност. Бях радостна и едновременно с това объркана, защото осъзнавах, че светът ми започва да се променя. Започнах да търся източници на информация и всичко свързано с бременността и отглеждането на детето. Започнах да обиквам бебето си, още когато беше съвсем малка клетка. Будех се с мисълта за това, колко съм благословена да изживея това чувство и усещане. Реших да започна да изпълнявам няколко лесни и приятни стъпки за вътреутробното израстване на моето дете.

Храната Не бих си позволила да изреждам какво точно трябва да се яде или избягва по време на бременност, защото всичко е индивидуално. Ясно е, че пресните плодове и зеленчуци трябва да имат превес, както ядките и консумацията на повече течности. Нека всяка бъдеща майка остави настрана драконовските диети и строги принципи, да се вслуша в нуждите на своето тяло и избере това, което й съответства. Не яжте за двама, а два пъти по-добре. Наслаждавайте се на храната. Опитвайте с удоволствие апетитни ястия. При бременната жена това положително отношение към храната се предава на бебето. По-късно самото дете ще се храни с любов и признателност. Плодът възприема ароматите и вкусовете на храната поета от неговата майка. Тези миризми и тези вкусове ще се срещнат отново в майчината кърма. Обонянието се появява между 5-та и 9-та седмица от бременността. Плодът открива ароматите, когато те се разтворят в околоплодната течност.

Дишането Дишането е толкова важно, колкото и храненето. Свободното и дълбоко дишане придава жизненост на цялото тяло, успокоява нервната система, хармонизира енергиите. Дълбокото дишане се упражнява толкова често, колкото можете. Вдишване бавно през носа като леко се издува корема, след което ребрата, след това издишване по обратния път от гръдния кош към корема, като се стремите да изпразните максимално белите дробове и прибирате корема. Нищо не насилвайте. Правете всичко, което е във възможностите ви и в съгласие с детето. Доставянето на кислород е изключително важно за плода.

Светлината и цветовете Животът се е появил на земята преди няколко милиарда години. Първото малко синьо водорасло е плод от брака на слънцето и морето. Според различните съвременни проучвания върху въздействието на цветовете могат да се обобщят така:

Червеното стимулира мускулната система и общата активност. Това е цветът на пламенната любов.

Оранжевото укрепва кръвоносната система и общото здраве.

Жълтото подхранва нервната система и интелекта.Т ова е цветът на мъдростта.

Зеленото усилва храносмилателната система, улеснява комуникацията и симпатията.

Синьото успокоява и хармонизира. Това е цветът на музиката.

Тюркоазът действа между сърцето и гърлото. Помага в периода на преход.

Всяка бъдещата майка може да се възползва от цветовете на ежедневието, което я заобикаля. В природата, вкъщи, цветята на терасата, красивата картина на стената, благата щедрост раздавана от светлината. Дори в предметите от вашия дом можете да ги откриете-покривки, пердета, малки възглавнички и др.

Слух. Слуховият апарат е единственият, който е напълно завършен в момента на раждането. Съвсем малко външни шумове преминават през коремната стена. Единствено ниските звуци преминават. Когато аз бях бременна с моята дъщеря слушах музика, пеех песни. В тези моменти тя започваше да се върти и рита в коремът ми, а мъжът ми понякога сядаше и четеше от любима негова книга, тогава тя пощуряваше, не можеше да си намери сякаш място-риташе и се преобръщаше.

Зрение Още от петия месец на бременността бебето отваря и затваря клепачите си. В една от книгите, които четях през бременността, бе установено с изследване, че ако се насочи светлина от прожектор към лицето на детето се вижда как то мига и с ръка като козирка предпазва очите си от тази ярка светлина.

Психо-емоционалните връзкиЧували сме много пъти да ни казват колко е важно през бременността да сме спокойни за да е спокойно бебето, да не се тревожим, за да не се тревожи и бебето. Има истина в това. Всяка емоция, която изживява майката, е съпроводена с отделянето на адреналин и достига по невронен път до плода. Важно за детето и неговото бъдеще е качеството на емоционалната връзка, която неговата майка създава и поддържа с него. В пренаталния период бебето се храни от любовта на майка си толкова, колкото и от нейната кръв.

Нека всяка бъдеща и настояща майка се стреми да изживее една пълноценна и изпълнена с обич към бебето и себе си бременност. Радвайте се на прекрасните моменти от бременността, пейте, танцувайте, четеte приказки на вашето дете. Включвайте активно и таткото в ежедневието на тези прекрасни мигове, все пак той е толкова важен, колкото и вие.

Една западна поговорка напомня на бащата, че “ако той не може да износи детето в тялото си, то той може да го носи в сърцето и в мислите си“.
Да се стремите да бъдете идеалните и съвършени родители е кауза пердута. Стремете се да бъдете обичащи и разбиращи, защото с любов винаги се намира път към трудностите.
И не забравяйте,всяка бъдеща майка притежава“защитен щит“за своето дете:този на нейната любов.