Не всеки има късмет терасата му да е с изложение, подходящо за отглеждане на цветя. Но от всички лоши стечения на обстоятелствата, най-зле е при западните балкони. В този случай до обяд положението е добре, но започва да напича от 13-14 часа, та докато слънцето залезе. Вярно, радвате се на прекрасни залези, особено ако сте на високо, но цветята горят и буквално се мъчат да оцеляват. Подобно е положението и на южните тераси. Какво правим в тези случаи? Каквото можем.

Трябва да се примирим, че пълно щастие няма. После да подберем подходящите цветя за екстремните условия, които им предоставяме, особено в горещото лято. И не на последно място – да дадем своя принос, за да е ситуацията по-лека за растенията.

Факт е, че дори на топлолюбивите не им понасят преките слънчеви лъчи и 40 градуса. За повечето перфектната температура е 20-28 градуса. По-високите температури ги принуждават да изпаряват по-усилено и от това те губят и влага, и енергия. Така вместо да растат, те се борят за живот. Не усвояват повече слънчева светлина от необходимата им за фотосинтезата и страдат от високата температура. Най-често на жежката западна или южна тераса цветята просто изгарят.

Моят скромен опит показа, че бегониите оцеляват най-прилично под жаркото слънце. Пробвала съм мушкато, пламъче, вербена, паричка, карамфилчета и още няколко безименни за мен цветя. Пламъчето се държи като птицата феникс – цветчетата изсъхват, но пуска нови издънки и се възражда като че ли от нищото. Паричката също даваше много нови цветове, макар израсналите над останалите да изсъхваха, просъществуваха по-дълго онези, които изникваха отдолу – на сянка. На мушкатото му беше много трудно. Въобще първата година много държах на разнообразието на цветята, но в крайна сметка бегониите се оказаха най-устойчиви, макар че и те не реагират еднакво. Тази година обрамчих цялата тераса със сандъчета с бегонии, купени на два пъти от две различни места. Компенсирах еднаквостта на растенията с различното им оцветяване. Оказа се, че белите растат перфектно, листата им остават сочни и зелени, изобщо по нищо не личи, че с часове стоят на температури над 40 и повече градуса на слънце. Червените също стоят прилично, макар че растежът им е малко по-забавен и част от цветчетата им изгарят, докато розовите и смесените – бяло-розови са с доста изсъхнали по краищата листа. Разбира се, при всяко захлаждане и особено, ако падне някой дъжд, бегониите ми буквално лудват.

Някои препоръчват на слънчеви тераси петунии, но предупреждават, че цветчетата им изгарят. Предлагат се олеандри /зокум/, като растения, които се представят прекрасно в страните с горещ климат. Калдаръмчетата и сакъзчетата също издържат на силно слънце. Възможни са дори кактуси, но не всеки би ги одобрил за тераса.

Много слънчевата тераса задължава обилното и ежедневно поливане и опръскване на цветята. Това трябва да става в прохладните часове, за да не изгорят. Освен това през две-три седмици подхранване на растенията с течен концентриран тор за повече зеленина и водоразтворим тор за почвено подхранване. Съдържанието на азот, калий, магнезий, желязо и микроелементите бор, калций, мед и пр. в тях осигурява балансирано хранене на цветята без смяна на пръста. Евентуално при поява на паразити се напръскват с препарат против акари и щитоносни въшки, който се продава в цветарските магазини.

По едно време се чудех защо казват, че цветята се развиват най-добре, когато се отглеждат с много любов. Моето прагматично тълкувание на тази красива и вярна максима е, че тогава човек ги наблюдава често. Той се вглежда в най-малките неблагоприятни изменения на растението и взема мерки, доколкото е във възможностите му. На нас ни остава именно да им се радваме с много любов. На пук на жегата, затиснала терасата и целия външен свят.