Преди малко повече от година беше представена първата пълна интерактивна книгаi за Ipad, в която освен текст се съдържат различни видео откъси, анимирани графики, безброй визуализации и други мултимедийни начини, по които ‘’читателят” може да стигне до самата нея.

Дали обаче готовите образи в тази книга, лесните за извеждане графики, достъпните на секундата препратки и пояснения не препятстват или направо не отнемат творческата ни способност сами да бъдем архитекти на придобиваното от нас знание?


Книгата като посредник
Най-общо казано всяка медия е средство – система от кодове, които служат за пренасяне на концепции, на смисли, на информация. Следователно можем отредим и на книгата значението медия. С една съществена скоба обаче. Някъде в безкрайния „информационен порой“, който отделните медии излъчват, покривайки голяма част от каналите през които информацията попада в нас, тихичко стои частица от думите на писателя Михаил Жванецки:

„И само книгата е деликатна. Взимаш я от етажерката. Прелистваш. Оставяш. В нея няма наглост. Тя не прониква в тебе. Стои си на етажерката, мълчи, чака кога ще я вземат две топли ръце“

Наистина, “ненатрапчиво” е основната характеристика на книгата, каквато я познаваме досега. Доколко обаче книгата може да премине в друга форма и има ли смисълът й граници на каналите, през които минава е спорен въпрос. Напълно възможно е интерактивното представяне да е начало на един по-фин процес на натрупване на знания, в който смляната информация не ни прави пасивни, а по-скоро дава на фантазията ни нова отправна точка, на друго по-високо ниво.

Много медии, хилаво разбиране!?

Къде свършва четенето и къде започват друг вид възприятия? Всъщност четенето никога не свършва, ние постоянно четем, разкодирайки различните знаци около нас. Всяко разбиране в някаква степен е свързано със социална среда, с отношения в дадена общност, с характеристиките на времето, в което живеем. Ясно е, че информацията сама по себе си не е равна нито на разбиране нито на знание. Несъмнено  без контекст твърде многото информация е излишна - като да четеш телефонен указател и да търсиш главния герой. Но от друга страна, вплетена в личната ни история, информацията придобива смисъл и плътност, става полезна. Стига само да не се загубим в многообразността на представянето й.  

Много често добрите словесни описания спомагат за визуализиране на идеи, но има и случаи в които един образ или графика говори много повече от думите. Така читателят е в състояние да схване повече идеи. А книгата, независимо от жанра й, преди всичко е носител на идеи.

Не убивай вестоносеца!

Бихме видели по-ясно посланието на книгата и на безкрайността отвъд нея, ако не се ограничаваме, вгледани във формата й. Защото ключът към разбирането е вътре в нас, а не извън нас. И приемането на различните форми на медии зависи от готовността ни да увеличим пластовете на общуване и каналите, през които тече информацията. И накрая - в това дали наистина държим на вярването, че знанието не е нищо ако не намери проява през личността ни. Защото ние сме ключът към всяка ключалка, била тя интерактивна или статична.