Кога достигате своята точка на кипене, онзи момент, когато “ви писне”, “падне ви пердето”, когато “не издържате повече”, знаете за какво говоря, нали? Но ако водата има точно определени градуси, при които достига това състояние, то при хората не е така. Всеки има различен праг на търпимост. За някои е достатъчно просто да ги бутнете без да искате, за да ви вдигнат грандиозен скандал, въпреки че сте се извинили. Други обратно, изтърпяват не само негативизма на лесно конфликтните си колеги или роднини, но и този на напълно непознати, решили да си излеят гнева точно върху тях. Вероятно сте ставали свидетели, ако не и преки участници, в такава ситуация, в която се учудвате на отстъпчивостта на човека, който позволява да се държат така с него. Или сте се ядосвали на собствената си прекалена толерантност, възпитание или характер.

Трябва ли обаче “по-умният винаги да отстъпва”, “да побеждаваш глупака с мълчание”, “да отминеш”, “да махнеш с ръка” и още подобни сентенции и теории за поведение, които ни учат, че е по-добре да избягваме конфликтите? Правилно ли е спрямо нас самите и всъщност, наистина ли конфликтите са толкова лоши? Дали вместо да отстъпиш за пореден път не е по-добре на висок глас да заявиш, че така не може, че не позволяваш да ти говорят по този начин или да постъпват така спрямо теб. Ако сами не се уважаваме, как ще очакваме и другите да го правят.

Истината вероятно, както в повечето случаи, се крие някъде по средата. В разумното поведение, в намирането на баланса, което винаги се оказва и най-трудно.

Но ако се чувствате зле, когато за пореден път някой ви нагруби, а вие си премълчите, значи е време за промяна.

1. Харесвайте се – според психолозите, едно от обясненията, че хората позволяват да се държат лошо с тях, е че подсъзнателно смятат, че заслужават подобно поведение. Научете се да се харесвате и уважавате, за да го правят и другите. Приемете се такива, каквито сте. Всеки има и добри, и лоши черти, но когато се гордеем с първите е редно да приемаме и вторите. Вие сте уникална личност, която заслужава уважение. Отстоявайте това право. Щом вие приемате недостатъците на другите, те също трябва да бъдат толерантни към вашите.

2. Овладейте страха – признайте си точно от какво ви е страх. Притеснявате се, че когато защитите правата си ще избухне скандал, ще ви нагрубят или ще изпаднете в трудна ситуация. Както казват очите на страха са големи. Обикновено сценариите, които чертаем в главите си са много по-страшни от реалните. Конфликтите не са толкова погубващи. Ще изкажете мнението си, а отсрещната страна може и да ви изненада приятно, като го изслуша и приеме. Може нещата да се развият и много по-добре, отколкото вие очаквате. Ако не опитате, няма как да разберете. А ако се сбъдне и най-лошият ви сценарий, поне ще сте подготвени за него. Мислено вече сте го преживявали толкова много пъти. Но когато той стане реалност, после прескачате психологически някаква граница и вече не ви е страх. Казвате си: ето случи се и оцелях.

3. Тренирайте – започнете да отстоявате правата си в ситуации, които не ви стряскат толкова. Ако ви е страх да се противопоставите директно на шефа си, можете да започнете с това да не позволявате непознати хора на опашката или в градския транспорт да ви обиждат. Да, макар и трудно, с тях е една степен по-лесно. Но с малки крачки и постепенно ще започнете да отстоявате себе си и да изминете дългия път, когато съвсем естествено ще можете да защите правата си и пред прекия си началник, колегите, приятелите или в семейството.

4. Конфликт не значи непременно скандал – да, конфликтът не винаги е грозна сцена, съпътствана с крясъци и обиди. Той може да бъде цивилизован и градивен. Не е нужно да нагрубявате противника важно е само да изкажете вашето мнение, да защитите правата или позицията си, но не е задължително това да става грубо. Понякога конфликтите се превръщат в основа за бъдещ диалог и изясняване. Може би, ако този път кажете вашата гледна точка, тя ще бъде чута, ако не го направите, това няма шанс да стане. А ако не се получи, винаги можете да спрете спора, когато пожелаете, нали?

5. Какво ще си помислят другите – това е най-често изтъкваното оправдание на прекалено отстъпчивите. Вие не можете да отговаряте за мислите на другите, нито да ги контролирате. Хората ще си мислят за вас едно или друго нещо, дори и то да не е вярно, просто, защото те така виждат нещата, или пък, защото не са си направили труда да ви опознаят. Затова не бива да подчинявате живота си, съобразявайки се с тяхното мнение.

6. Винаги остава следа – ако прекалено много отстъпвате и не се защитавате, това определено ще остави следа във вашия характер, особено ако вътрешно не харесвате подобно поведение. Ще започнете да се чувствате зле, че не сте се защитили, гневът все повече ще се натрупва и ще ви превзема. Най-вероятно самочувствието и увереността ви също ще пострадат. Така че, ако се чувствате зле, и тази отстъпчивост ви тежи, опитайте да се промените. Битката със самия себе си е най-трудна, но може би е единствената, която си заслужава да водим.

Разбира се, не бива да преминавате и в другата крайност и да се превръщате в прекалено конфликтна личност. Истината, както вече споменахме е в намирането на баланса. В търсенето на градивното, разбирателството, в начините за решаването на проблема, но и в отстояването на себе си, тогава, когато това е необходимо.