Ужас! Забравям

Hera.bg

Светлана Чамова
Случва ви се понякога да тръгнете за съседната стая и насред нея да се спрете и да се зачудите какво всъщност търсите? Или да отворите хладилника и да не можете да си спомните какво щяхте да извадите от там? Забравяте среща, част от планираните покупки, обещано телефониране? Вероятно това ви тревожи? Да, неприятно, а и банално е човек да се оправдава, че е забравил. Но се случва на всички.

Причините са много, повечето безобидни. Най-често забравяме от претовареност, стрес, умора. Мислим за толкова много неща едновременно, че в един момент системата започва да дава дефект. Може да ни се случва от разсеяност. В повечето случаи хората са просто такива, но вниманието и концентрацията могат да се тренират с упражнения. Забравя се от жегата. Високите температури правят мозъка ленив, тогава страдаме от недоспиване и лесна умора. Причината може да е в недостига на витамини. Важни за процеса на мислене са витамините А, Д, Е, С,В. Влияние върху абсорбирането им от организма оказват употребата на алкохол, кофеин, хроничното недоспиване, някои болести. Депресията е друга причина за лошата памет. Трудното запаметяване засилва лошото настроение и убеждението, че не можем да се справяме със ситуацията, в която се намираме. Депресията не е нещо, което минава от самосебе си. Лекарската помощ е изключително необходима, макар да сме склонни да я подценяваме.

Всъщност да погледнем от добрата страна – забравянето е и полезно. То е като чистене на ненужни файлове от компютъра в главата ни. Понякога си отиват и такива, които са в употреба, но винаги има „странични жертви“. Човек е така устроен, че си прави услугата да позабравя лошите спомени. Не се връща към тях, за да не си причинява преповтаряне на преживяното страдание. Така подтиснати, на практика подробностите от тях почти изчезват. Това е също е полезно – самосъхраняваме се и продължаваме напред.

Една от предпазните мерки срещу хроничното забравяне е да не поемаме повече обещания и отговорности от възможното да понесем. Ако те са от битово естество - да ги разпределяме равномерно между останалите членове на семейството; ако са служебни – с колегите. Иначе е много уморително и рано или късно ще дадем на късо.

И все пак, ако ежедневието ни изисква да помним много неща, а усещаме, че не ни се отдава, какво можем да направим? Най-простото е да си записваме – ангажименти, срещи, часове, телефонни номера. И разбира се, да не забравяме да поглеждаме записаното.

Добри резултати дава да се върнем няколко стъпки назад. Нещо ни разсейва - връщаме се на същото мястото в стаята и възпроизвеждаме началната ситуация.

Полезно е да тренираме паметта, вниманието, мисленето. Но не става въпрос за някакви досадни упражнения, каквито никой не прави в живия живот. Казват, че умът е като всяко нещо – иска поддържане и усилено използване. Колкото повече и до по-късна възраст го употребяваме активно, толкова по-дълго той ще ни служи по най-добрия начин. За тренирането му помагат игри, в които активна роля има паметта – карти, шах, решаване на кръстословици. Криминалните сюжети на книгите и филмите са също добра занимателна среда за нашия ум – разгадаваш ходовете на героите, правиш умозаключения и изводи . Специалистите препоръчват да стимулираме мозъка си като правим обичайните неща по необичаен начин – минаваме по друг път за вкъщи, измиваме зъбите си лявата ръка, ако сме десничари и пр.

На помощ за подобряване на паметта ни се притичва и природата. Няколко билки със сигурност стимулират този процес:

Гинко билоба - стимулира кръвообращението и повишава притока на кръв в мозъка. Съдържа антиоксиданти, които неутрализират опасните свободни радикали и предотвратява натрупването на холестерол и превръщането му в плаки.

Американски женшен - подобрява паметта като увеличава притока на кръв към мозъка. Освен това той намалява нивото на стрес и депресия – едни от главните причини за отслабване на паметта.

Зелен чай - богат е на антиоксиданти. Забавя стареенето на мозъка и стимулира имунната система.

Зеленика – от него се извлича вещество, което повишава оросяването на мозъка.

Ако постоянно даваме храна на нашия мозък – нещо, над което да работи, а от друга страна му осигуряваме достатъчна почивка, ще можем да съхраним максимално дълго тази най-същинска част от нашето АЗ.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=2271