
![]() |
Оплакваме се от скука, от това, че външните обстоятелства ни ограничават и ни пречат. Опитваме се да надвием еднообразието чрез някакви външни събития, пътешествия, развлечения. Забравяме колко богат и динамичен е вътрешният ни свят и колко много може да ни предложи той. Нима не сте се чувствали като “спрели” кораби по средата на океан, който може да ви предостави всичко?
Мислите, че битките с външния ви свят са най-трудните за преодоляване, без да си давате сметка за вътрешните такива и за това, че ако не сте преодолели тях, няма как да се справите и с външните обстоятелства. Затова е необходимо да се вслушвате по-често във вътрешния си глас. Той най-добре ще ви подскаже за кои неща да се спрете и кои да преследвате до край. Нашите истински предизвикателства не са тези външните, а онези, които създава нашата душа. На първо място трябва да се обърнем към нея и да разберем, че ако сме искрени със себе си и животът ще бъде искрен с нас.
бъдем честни със себе си напълно и до край
се контролираме - да не сме крайни и обсебващи
сме отговорни за последствията от своите мисли, действия, думи, чувства
не обвиняваме другите, когато не можем и не искаме да видим грешките в себе си
приемаме хората около нас такива, каквито са, а не да ги виждаме такива, каквито ни се иска да бъдат
нямаме твърде високи изисквания, на които ние самите не отговаряме
избягваме сравненията с другите
не позволим на миналото да ни шантажира
не допуснем тревогата да ни откъсне от настоящето, защото така губим време
разберем, че не можем да премахнем болката в света. Така намаляваме собствената си болка. Стремежът да направим света справедлив ни води до собственото ни самопоражение.Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=2277