"Розовото е за момичета, а синьото - за момчета", винаги това са ни казвали. Но отразяват ли тези полови норми някакви естествени биологични различия между половете или са натрапени от страна на обществото?

Това е наложен стереотип, който доказано работи във времето. Дългогодишни проучвания на историка Джо Паолети от Университета в Мериленд предполагат, че до 1950 година е царял хаос, когато е ставало въпрос за цветовете на бебешките принадлежности. "Не е съществувал символизъм, който обвързва пола с цвят, който да бъде общовалиден", пише Паолети.

Преминаването към разделение на розовото и синьо се случило постепенно. В продължение на векове, всички деца са носели бели рокли, които лесно могат да бъдат вдигнати, за да се сменят пелените и избелени, когато пелената пропусне. Пастелните бебешки дрехи са въведени в средата на 19-ти век. От тогава постепенно се появяват и цветните дрешки.

Бебешки книги, картички и подаръците за новородени, както и вестникарски статии от началото на 20-ти век показват, че розовото било еднакво асоциирано с момченцата и с момиченцата.

Например, в юнския брой на американско списание за детска мода от 1918 година пише: "Има голямо разнообразие на становищата по този въпрос, но на общоприетото правило е розово за момчетата и синьо за момичетата. Причината е, че розовото като по-силен и решителен цвят е по-подходящо за момчета, а синьото, със своята деликатност и нежност стои по-добре на момичетата."

Но дори този опит да се установят правила в производството на детски продукти не се наложил. Анкета от 1927 година на списание „Тайм" проверява какви цветови предпочитания към продуктите имат хората за момчетата и момичетата из множество магазини из цялата страна (САЩ). Резултатът установява, че цветовете покриват цялата палитра. Тази тенденция се задържа по подобен начин почти до 80-те години на миналия век, когато се установява модерната днес концепция (розово за момчета и синьо за момичета).

Според социолога Филип Коен от Университета в Мериленд това е резултат най-вече на маркетингова тактика. Установяването на нормата съвпада точно с появата на масовите пазари. „Да бъдеш полово нормален е много важно за нас и маркетинговата техника, чрез която продавачите ни убеждават, че да бъдеш нормален означава да потребяваш конкретен продукт – било козметика, пластична хирургия, синьо или розово облекло и т.н. има смисъл единствено в пазарна перспектива", обобщава Коен.

Доминацията на един-единствен цвят Паолети обяснява с влиянието на френската мода. Традиционно френската култура комбинира розовото с женското, а синьото с мъжкото (докато например в Белгия и католическа Германия е точно противоположното) и факта, че Франция диктува модните тенденции през XX век, се налага тяхната традиция.

В крайна сметка, днес ние дефинираме полово децата си много повече, отколкото са го правели преди 150 години, казва Коен. Усилването на асоциациите пол-цвят в последно време са културно обусловени. Според него не съществува биологична връзка между цветовете и пола на децата.

А как се е стигнало до точката, в която нещо толкова безпристрастно като цвят да бъде асоциирано с женственост, например, остава неясно./ Пауза Moreto.net