След горещото и вълнуващо лято есента идва с тихи стъпки и носи пъстър букет от цветове, аромати, вкусове както и безкрайна суетня около печката. Една баба в село казала, че тази зима ще е много люта и верни на нейната мъдрост всички запретнаха ръкави. Сладко, компоти и домашна лютеница във всяка кухня къкри нещо.

Тази година реших да се включа още по-активно в приготвянето на зимнина като внеса малко експериментаторски дух. Реших, че този път сладкото няма да има вкус на разтопена захар и, разваляйки дългогодишното приятелство на крушата и индришето, приложих една друга комбинация.

И така, в няколко малки бурканчета успях да побера сладкия вкус на узряла круша, аромата на грозде, цитрусово лятно намигване и лека зимна нотка с мъничко канела. Получи се златиста, смес с богат и леко кисел вкус.

Приготвяне
Крушите се почистват, обелват и нарязват на кубчета. Към тях се прибавя лимоновия сок (киселината не им позволява да потъмнеят).

Гроздовите зърна се почистват от семките, а кожичката им се отстранява, ако са по-твърди, и се слагат при крушите. Към плодовете се добавят лимонената кора и канелата и се омесват добре.

Накрая се посипва със захар и се оставя за една нощ да престои. След това сместа се изсипва в дълбок тиган или тенджера и се вари на умерен огън при непрекъснато бъркане, докато се сгъсти. Към края на варенето се добавя лимонената киселина. Ако сладкото стане много кисело, може да се добави още захар, която трябва да се разтопи добре преди свалянето от котлона.

Когато е готово сладкото се изсипва в предварително измити и подсушени бурканчета, които още горещи се обръщат с капачката надолу за около 20мин. или се стерилизират.

И дори навън да е студено, вкусът на зрели круши отново ще ни сгрява на закуска върху пържени филийки или палачинка.