Присъстващ на всяко ястие е мароканският хляб (хобз) - кръгъл и плосък, тип пита, с дебела кора. Приготвя се в различни големини. Често мароканците го използват вместо вилица, за да се хранят с него от общото плато на тажина.

По време на свещения месец Рамадан в Мароко задължително се приготвят харира - супа от домати и леща. Тогава се хапва и сладкото лакомство селу – уникален сладкиш със сусам, бадеми и канела. Той се пече и при раждане на дете. Други типични марокански сладки през Рамадана са шебакия - сусамени бисквити с канела и шафран, потопени в много мед.
Празничното предястие „пастиа” /или бастиа/- има сладко-солен вкус, приготвя се от точени кори, лук, месо от пиле, друг вид птица или пък морски дарове, с добавка ядки, сварено яйце, кориандър, магданоз и канела. Макар да се смята за национално мароканско ястие, неговата родина е Испания.

По обичай, всички ядат общо от тажина с ръце

Разнообразието на Мароканската кухня се дължи на многобройните влияния, които се преплитат в нея – береберско, испанско, арабско, африканско, средиземноморско, и др. „Тажинът" и „харира” са берберски; благодарение на маврите кухнята се обогатила със зехтин, плодове, бадеми, билки; бедуините допринесли за хляба, житните култури, млякото, фурмите, а арабите разбира се с подправките. Мароканците са съумели да запазят вековната традиция в готвенето и не случайно кухнята им е на второ място в света по изобретателност след френската.

Ментовият чай е характерна напитка в страните от Магреба. Той е наричан още и туарегски чай, тъй като произлиза от туарегите(амазиги), които са берберското население на Северна Африка . Приготвя се с листа от зелен чай, листа от мента и много захар. Той е много разпространена напитка и се пие по всяко време, а когато се сервира на гост -приготвянето му се превръща в ритуал. Вкусът на ментовият чай е неповторим и неслучайно марокански собственик на кафене Абделатиф казва: „Когато чаят стане част от теб, това се превръща в истинска любовна история”.