Човек познава множество вкусове. Но когато казваме, че нещо е вкусно, всъщност говорим по-скоро за неговия аромат. Истината е, че рецепторите на езика ни могат да засекат, най- общо, само следните пет вкуса:

• Сладко – обикновено бележи богатите на енергия храни

• Умами – вкусът на аминокиселините (например бульон от супа или зряло сирене)

• Солено – позволява да модулираме менюто си за постигане на електролитен баланс

• Кисело – логично бележи вкуса на киселините

• Горчиво – позволява да усетим различните естествени токсини.

(Сигурно сте изненадани да установите, че лютото не фигурира в списъка на съвременните вкусове. Това е така, защото учените установяват, че то на практика е болка, подобна на усещането при изгаряне.)

Така горният списък съставя едва около 20% от гастрономическите ни изживявания. Останалите 80% от понятието „вкус" идват благодарение на обонянието ни.

Никой вкус не е предизвикан от един-единствен химикал. Човек разполага с от 2 до 8 хиляди вкусови брадавици и от 5 до 10 милиона рецептора за миризма. Последните ни позволяват да разпознаваме повече от 10 хиляди различни аромата. Миризмите, които усещаме, са в резултат от различни комбинации от летливи молекули, активиращи различни комбинации от нашите рецептори.

Това означава, че когато нещо има вкус на желязо, като вода, идваща от ръждиви тръби например, не усещаме желязо с езика си. Първо помирисваме и усещаме текстурата на веществото, а след това мозъкът ни комбинира „вкуса" на нещо.

Накрая се намесват и останалите сетива (които са повече от пет). Цветът на храната също оказва влияние. Например скорошно изследване открива, че зелените пържени картофи имат, според участниците в изследването, „по-лош" вкус, отколкото златистите, въпреки че единственото, което ги различава, е цветът. Така че вкусът е комплексно усещане, формирано от много сетива, което се усеща най-вече с мозъка. /Пауза Moreto.net