Балансираният организъм зависи от сложна система от взаимоотношения между различни елементи. Едни от тях са минералите.

Те присъстват във всички органи на човешкия организъм както и в жизненоважни процеси в него като изграждане на тъкани, поддържане на алкално-киселинния баланс, ферментационни процеси и много други. Повече от една трета от веществата, които трябва да приемаме, за да поддържаме здрав организма си, са минерали.

Минералният състав на човешкото тяло се вижда на диаграмата, като в нея не е намерила място категорията "други", която включва цинк, йод и още няколко минерала, които се срещат в тялото ни в много малки количества.
Въпреки че минералите представляват една съвсем малка част от теглото на човешкото тяло, те играят важна роля във всички негови системи. Те участват активно във формирането на костите и зъбите, спомагат нормалните функции на мускулната и нервната дейност и не на последно място служат като катализатори в много ензимни системи.

Минералите от съществено значение за организма се делят на две големи категории. Химичните елементи, чието съдържанието в организма се изчислява в грамове, се наричат макроелементи, а химичните елементи, които се срещат в малки количества - микроелементи.

Макроелементите са необходими в количества по-големи от 100 мг на ден и в тях се включват калций, фосфор, магнезий, натрий, хлор, калий и сяра. Натрият, хлорът и калият са известни още и като електролитите в организма.

Втората група минерали – микроелементите, са необходими на тялото ни в количество по-малко от няколко милиграма на ден. В тях влизат желязо, цинк, йод, флуор, мед, селен, хром, кобалт, манган и молибден. Засега сред изследваните микроелементи, за които е установена дневната необходима доза за прием, са желязото, цинкът, селенът и йодът. За останалата част различните изследвания предлагат само диапазони, в рамките на които човек е добре да се придържа при приема на тези минерали.

Според някои изследвания приемането на достатъчно количество минерали като калций и селен например може да бъде добра превенция на рака. От друга страна, както всичко в тялото ни и минералният баланс е фин като часовников механизъм и регулирането му трябва да бъде много внимателно. Например, при увеличен прием и съответно повишени нива на фосфор, в последствие се нарушава абсорбцията на магнезий и следователно се увеличава потребността от него. При внасянето на повече натрий пък, намалява калият.

Недостигът на каквито и да е минерали също се отразява на целия организъм и разстройва функциите му. Дефицитът на цинк отслабва имунната система, а недостигът на сяра може да предизвика болки в ставите и високи нива на мазнините в кръвта.


Храни, с които можем да си набавяме дневната необходимост от минерали:

Калций: всички млечни продукти, тъмнозелени листни зеленчуци, бобови култури, ядки, слънчоглед, сушени плодове.

Фосфор: нетлъсто месо, пилешко, риба, млечни продукти, бобови култури, ядки.

Магнезий: пълнозърнести храни, бобови растения, ядки и семена, авокадо.

Хлор: готварска сол, морски дарове.

Калий: широко разпространен във много храни, най-вече в плодовете и зеленчуците.

Желязо: нетлъсти червени меса, черен дроб, сърце, пилешко, риба, миди, бобови култури, зеленолистни зеленчуци, пълнозърнести храни.

Цинк: морски дарове, месо, пълнозърнести храни и бобови култури.

Йод: йодирана готварска сол, млечни продукти, риба и миди.

Флуорът: флуорирана питейна вода, морска храна, водорасли

Мед: бобови култури, морски дарове и миди, пълнозърнести храни, ядки и семена.

Селен: ядки, пълнозърнести храни, нетлъсто свинско месо, извара.

Хром: ядки, сушени сини сливи, зелен грах, царевица, пълнозърнести храни, зеленчуци, бобови култури.

Манган: пълнозърнести храни, ядки, семена, ананас, горски плодове, бобови култури, тъмнозелени зеленчуци