Установено е, че в миналото нашите предци са консумирали всеки ден около 200 г различни диетични фибри, от които до 50 грама са били под формата на инулин.
Самата дума инулин произхожда от латинското название на белия оман (Inula helenium L.), в чийто корени е била открита съставката. През лупата на биохимията инулинът е полимер на фруктозата и в зависимост от дължината на полимерната му верига се разграничават отделни му видове. Индустрията го използва като структурообразуваща съставка и за някои други цели, а чревната ни флора най-общо казано - за хранене на полезните бактерии в нея.



За търговски цели инулинът се извлича най-често от корените и коренищата на цикорията и земната ябълка. В хранителната индустрия веществото се използва за да подобри вкуса и консистенцията на нискомаслените храни, както и на тези с ниско съдържание на захар в тях. Може да се използва и като заместител на висококалорични съставки като захар, брашно или мазнини.

Бялата леко сладка растителна субстанция устоява на храносмилането в стомаха и в тънкото черво. В качеството си на разтворими фибри (преминавйки през тялото създават гел), инулинът не се смила в горната част на храносмилателния тракт и достига дебелото черво непокътнат. Там почти изцяло неразтворен става идеална храна за добрите бактерии. Към тези си свойства, инулинът прибавя и още едно незаменимо - намалява способността на организма ни да образува определен вид мазнини.

Полезни свойства

Благодарение на факта, че инулинът не се абсорбира в стомаха и тънките черва, както и на някои други фактори, редовният прием на веществото има много ползи за организма:

• намалява на токсичните метаболити

• действа против запек

• намалява чернодробния холестерол и триглицеридите

• понижава кръвното налягане

• нормализира нивата на кръвната захар

• подобрява липидния метаболизъм при пациенти с диабет тип 2

• подобрява абсорбцията на минералите в организма

Много научни изследвания доказват, че ежедневната употреба на инулин значително повишава количеството на бифидобактериите в червата и води до понижаване на количеството на патогенни бактерии от рода на Салмонела, Стафилококи и др.

Друго широко използвано предимство, което често се споменава, когато става дума за инулин, е фактът, че той е пребиотик. Пребиотиците са вид несмилаеми хранителни съставки, които стимулират и активизират определени бактерии в дебелото черво, подобрявайки значително функцията му. Тъй като не се разпада по време на храносмилане на монозахариди, инулинът не повишава нивата на кръвната захар и е предпочитана съставка за хората, които се стремят да регулират диабета си. Трябва да се спомене и фактът, че прекалено много инулин може да доведе до подуване на корема, газове и диария при хора, които са чувствителни към веществото.

Инулинът също така подобрява обмена на липиди - холестерин, триглицериди и фосфолипиди в кръвта. По този начин намалява риста от възникване на сърдечносъдови заболявания, укрепва имунната система и се счита за много добър в борбата с атеросклерозата. Активизирайки работата на кръвоносната система, инулинът способства и за извеждането на соли на тежките метали от организма. Освен това ускорява изчистването от шлаки и непреработена храна, благодарение на способността му да стимулира чревната перисталтика.

Не на последно място инулинът оказва и имуномодулиращо действие и предпазва черния дроб, като противодейства на появата на онкологични заболявания.


Откъде да си го набавяме ?

Несъмнено инулинът има огромни предимства, които обаче могат да се превърнат в недостатък, когато приемът му е неправилен. Инулинът, предлаган като изолат под формата на добавка не може да се сравни с цялостната система, в която храните го предлагат. Затова оптималният вариант да си набавим инулин е в естествената му форма - чрез храната. Най-подходящи за тази цел са земната ябълка и цвеклото.