Често смятаме, че днешното младо поколение е по-разкрепостено и безотговорно от вчерашното, че е по-малко загрижено и по-егоистично. Така са мислили за нас нашите родители, така са мислили нашите баби и дядовци за родителите ни...
Ако наистина всяко ново поколение откакто свят светува е с по-малко ценности от предходното, то настоящият свят би трябвало вече поне морално да е унищожен. А дали действително е така? Нима от ерата на Римската империи, през Средновековието, Ренесанса, до наши дни, човешките ценности стават все по-малко „ценни” и ние вървим надолу? Едва ли. Просто светът се променя. Някои промени са добри, някои не толкова, но не можем да виним „младите” за това.

Нас ни възпитаваха в ценностите от разказите на Йордан Йовков, плачехме с героите на Карл Май, мечтаехме да срещаме истински герои като Винету и Оцеола. За днешните деца тези имена са непознати или неразбрани. Младите хора днес прекарват по-голямата част от времето си пред компютъра, а не над книгите. Забързаният начин на живот на родителите им, стресът на който всички ние сме подложени ежедневно, предопределят и предпочитанията им към това, което ги привлича. А това като че ли е филми, игри и дори книги, в които има повече действие, „екшън, нещата да се случват бързо и главоломно.

От една страна, днешното поколение е по-осведомено и информирано за нещата, които се случват в нашия свят. Информацията от телевизията и от Интернет, която залива децата, ги прави да бъдат „в час” с всички основни световни тенденции, новини и събития. Повечето млади хора днес в България се справят прилично добре с английския език, нещо, което в миналото беше доста по-рядко. Но дали информацията „онлайн” може да замести усещането и удоволствието от една стойностна книга?

Децата днес са по-малко грамотни от своите връстници от предишното поколение. Недостатъчното четене на книги ги лишава от способността да мислят, да развиват въображението си, да изразяват мнението си обосновано, да се опитват разумно и спокойно да убедят събеседника си в своята позиция.. В съвременното консуматорско общество, в което живеем, те търсят бързия и лесен начин да получат информацията, която им е нужна.

Днешните млади хора знаят много повече за света, за новите технологии, модните течения и личния живот на всички знайни и незнайни знаменитости по света и у нас. Много от тях могат да цитират текстовете от песните на един куп фолкзвезди, но не могат да кажат и едно стихотворение от Ботев или Вазов, например. Но това, което най-много им липсва от недостатъчното четене не книги, е умението до общуват реално с хората.

От книгите човек се учи как да общува с другите – да разбира проблемите им, болката, недоволството. Човешкият живот е не само борба с ежедневните проблеми, бягане по задачи, движение. Човешкият живот е низ от много взаимоотношения с други хора и именно те носят най-много недоразумения. Защото светът безспорно се променя и еволюира – но новите технологии, съвременните и все по-модерни компютри, не могат да заместят необходимостта от нормалното човешко общуване и взаимно разбиране.

“ Всички проблеми в живота идват от недоразумения между хората – на работното място, с учителите, с приятелите, в семейството. Именно книгите са мястото, от където един млад човек може да се научи на това – да разбира себе си, да разбира другите и по този начин да преодолява проблемите и разминаванията, които среща с хората.”

Книгите могат да обогатят младите хора с широката палитра от ценности и емоции, които човек може да изпитва – разбиране и уважение към чуждата болка, респект пред човешкия гений, ум, талант, състрадание пред чуждата болка, толерантност към по-различните от нас. Именно в книгите децата мога да срещнат достойни „герои”, на които си заслужава да се подражава и от които да вземат нещо.

За съжаление, е трудно да се накара насила един млад човек да чете. Желанието трябва да се провокира така, че той сам да усети тази необходимост и да посегне към книгата. Нито родителите, нито учителите са способни за това. А с четенето по задължение май този проблем не се решава.

Дали има начин да накараме децата да прекарват повече време над книгите, или да оставим нещата да си текат по естествен начин. Или, може би, ние възрастните, грешим, като все още вярваме в идеализирани образи и ценности, които рядко откриваме в нашия комерсиален, забързан и все по-егоистичен свят. Или може би, ние, възрастните, трябва да се учим от децата и да се опитваме да се пригодим към реалния свят, в който не винаги „доброто”, за съжалени, побеждава.