Който е ходил на интервю в по- голяма компания и, да речем, е кандидатствал за по- отговорна длъжност, много добре знае колко важно е интервюто за работа. То не е формална среща очи в очи, а CV- то да е свършило основната работа. И понеже интервюто е излагането на условията при една покупко- продажба в известен смисъл, подготвоката за него и от двете страни е като загряването преди голяма битка.

За да преценят по- добре кандидатите, отделите „Човешки ресурси” хвърлят не малко усилия в съставянето на въпросници, оригинални психологически методи и внезапни предизвикателства, които би трябвало да им подскажат, дали определен кандидат е подходящ. За да отвърнем на удара, ние също трябва да създадем съответна стратегия и да очакваме неочакваното. Най- често задаваните въпроси на интервю са толкова изтъркани, че по тях изобщо вече не може да се съди за каквото и да е.

„Защо напуснахте предишната си работа?, „Какво Ви накара да кандидатствате за тази позиция?”, „Опишете силните и слабите си страни.”, „Каква заплата очаквате да получавате при нас?”. Това са те и двете страни са подготвени – кандидатът обмисля предварително някои отговори, а интервюиращият е готов да чуе още няколко клишета.

Но когато фирмата иска нещо повече или е наела агенция за подбор на персонал, където са по- наясно с някои психологически трикове, едни стандартно безобидно интервю може да протече съвсем различно.

Кои са подмолните камъни на интервюто за работа? Към какво да насочим вниманието си преди да влезем в стаята и сме готови за първата усмивка и ръкостискане?

Колко трае всъщност едно интервю? На първо място интервюто започва индиректно с изпращането на набора от необходими документи и на праткика завършва с обаждането или личната среща с репликата с общ смисъл: „нает сте” или „не сте нает”. Има интервюиращи, които толкова отпускат кандидатите, че стигне ли се до личната сфера, те са готови да разкажат всякакви смущаващи подробности, точно заради задушевната обстановка. Интервюто не се изчерпва с служебните въпроси, впечатление се събира от всички детайли.

Да, отново, външният вид. Той трябва да е безупречен. Колкото и да е дразнещо на моменти, да съди за човека по външния му вид е исконно право на интервюиращия. Особено ако длъжността се отнася до контакт с хора и изисква представителен вид. Дрехите имат език, който допълва или проваля личността на кандидата. Да не си правим експерименти, освен ако позицията не позволява по- фриволно облекло, ако тя в сферата на дизайна и други подобни креативни дейности. Въпрос от типа: „След като толкова ни харесвате, защо не сметнахте за нужно да огладите ризата си заради нас?” не е изключен.

Интервюиращите. Да свикнем с мислъта, че те не винаги са дружелюбни и това може би е част от постановка, коята също има своята цел. Да се работи във враждебна среда може да е част от бъдещата работа и фокусирането върху именно нея, изключването на човешкия фактор – това може да са част от уменията, които се изискват от нас. Някои интервюта протичат в „стрес форма”. Внезапни разговори по телефона, влизане, излизане по време на интервю. Разбира се, всичко в границите на професионализма. Важи и обратното един прекалено предразполгащ човек може така да ни размекне, че това да повлие на представата за нашия професионализъм и умението да пазим корпоративна тайна например.

Дразнещата „поп психология”. Безспорно адът на интервюто. „Ако бяхте животно, кое бихте били, опишете се в няколко изречения”, „Ако попаднете на самотен остров, какво бихте взели със себе си и защо?” и още много подобни въпроси, които са крайно неефективни според специалисти по човешките ресурси. Но тези въпроси все още масовосе използват от интервюиращи с претенции за психологизъм. Те също много рискуват с тях, защото в очите на всеки уважаващ себе си кандидат, този тип интервю говори за крайна липса на професионализъм. Нека си ни остане едно наум за подобни въпросчета.

Игри за напреднали. Много малко кандидати се фокусират именно върху същината на позицията. Ако кандидатстваме за търговец, това е образът, от който не бива да бягаме. Симулацията на ситуации са особено чести за длъжности, свързани с широк контакт с хора – търговци, офис мениджъри, търговски представители. Подават ни една обикновена химикалка: „Как бихте ме убедили да си купя точно тази химикалка?”. Често тези ситуации са от ежедневието на конкретната фирма – работа с куриери, доставчици, транспорт, с проблемни клиенти.

Удари под кръста. Ако кандидатът е жена, въпроси намекващи за семейното и положение, дали и колко деца има, са напълно в реда на интервюто. Готовността да се остава до късно, да се работи извънредно е от голямо значение за всяка фирма. И тук трябва да сме честни, дори ако смятаме, че длъжността ни е сигурна, а с истината поемаме риск. „Кой е най- големият/ последният ви неуспех?”. Класика. Тук обективността е решаваща, не бива да обвиняваме някой друг, но не и да насочваме негативизма единствено към себе си. Един подобен въпрос всъщност крие много плюсове за нашия положителен образ.

Изпити по никое време. Няма да е лошо да си носим лист и химикалка, защото вместо усмихнат интервюиращ, на бюрото може да ни чака я някой езиков, я някой тест за интелигентност. Или четене с рабиране, с което да се провери умението ни да работим с информация на висок стил, да извличаме от нея определено количество. Решаване на различни казуси и задачи, характерни за длъжността. Да се фокусираш върху конкретните задачи в определен срок и разбира се, относително ниво на интелигентност според популярните тестове, става все по- значимо сред фирмите. А защо не и задача от сорта: имаме един голям бял квадрат и трябва да нарисуваме нещо в него.

За по- пълна картина. Може в края на интервюто да ни попитат какво мислим за вдигането на горивата, за политиката на САЩ в Близкия Изток, за глобалното затопляне или бихме ли се ваксинирали против грип. Това не са въпроси от куртоазия или да минава времето. Ако нямаме мнение, най- добре е чистосърдечно да си го признаем, разбира се. Може да ни помолят да разкажем как минава един обикновен работен ден на сегашната ни работа, как сме прекарали последния си отпуск.

От другата страна. Добрият тон изисква да ни попитата на свой ред, дали нямаме и ние някакви въпроси, дали сме разбрали същността на позицията, за която кандидатстваме, да я опишем как си я представяме. Задаваме въпроси, само ако сме сигурни за какво точно питаме, не само да покажем активно отношение. Лесно бихме могли да развалим цялото впечатление, ако излишно оригиналничим.

Единственото нещо, за което никога не бихме били готови е тоталната липса на професионализъм, което е често явление на интервютата за работа. Въпроси от типа: „Коя зодия сте?”, разказването на нелепи вицове, клюкарстване по адрес на предишния кандидат. Да слушаме за Кризата, скъпото сирене или триото „политика, футбол, жени”. В този смисъл е наш ред да се замислим наистина ли искаме тази работа в тази точно фирма. Все пак се касае за сделка, а всяка сделка има две страни и понякога не се знае кой какво купува и какво продава.