В една своя статия, цитирам по памет, Георги Лозанов разделя  бабите на два вида – такива, които се разхождат из света и го разглеждат и други, които гледат как света се разхожда пред тях. Бабите и въобще възрастните хора могат да бъдат разделени на гледащи и разхождащи се и по друг признак. Гледащи, защото не могат да ходят и разхождащи, понеже могат.

“И баба ми клекна да си набере джоджен...”
Репликата е на реален човек, за реална баба, която въпреки своите 85 години може всяка сутрин да излиза в градината си и клякайки да си бере джоджен. Ситуацията е показателна и съизмерването с нея би било полезно за всеки, който се стреми към начин на живот, съобразен повече с нуждите на човешката природа, отколкото с нуждата от това да работим и съществуваме като компютри - постоянно и без почивка.

Вярно, че всеки човек в активна възраст смята за твърде рано да се замисля за старините си, но не е за подценяване и поговорката – „Каквото и да правиш, мисли за края“. Примерите за различното остаряване са навсякъде около нас. От една страна жилави дядовци, които редовно ходят в планината или някъде из природата, а от друга възпълнички чичковци, които разнообразяват в близката кръчма с шкембе чорба, например.

Оценката на нито едно от двете поведения не би следвало да се дава от друг, освен от участниците в нея. Нищо лошо нито в едната, нито в другата картинка, и двете са въпрос на личен избор. Избор, чиито последствия се проявяват с годините, и който най-ясно личи в сравнението между т.нар. градски възрастни и хората, които цял живот са прекарали на село.

Противопоставянето между градски и селски вероятно не е най-точното. Може би по-скоро съпоставянето трябва да е между хора, които си обръщат внимание, живеят съзнателно и между други, които в забързаното ежедневие си позволяват да изгубят грижата за себе си, стараейки се да се впишат възможно най-добре в нормите на нездравословната среда, в която живеят.

И все пак градският начин на живот е този, който всеки ден ни отдалечава от възможността, когато достигнем определена възраст, да се движим свободно и да бъдем здрави. Уседналостта, неумереното, нередовно хранене, шумното, напрегнато ежедневие и други най-различни фактори, ежеминутно откъсват парченца от здравия ни организъм. На тяхно място се появяват хронични болести, лекарствена зависимост и бавно, но сигурно, ние се превръщаме в изкривени “градски” баби и дядовци.

В съвсем другия край на тази апокалиптична сива картина на перспективите, пред които урбанизираните ни тела и животи се изправят, е традиционният доскоро начин на съществуване. Въпросната баба с джоджена, без да си го е формулирала, е водила много природосъобразен живот, изцяло според нормите на така модерните в днешно време нутриционисти и гурута в областта на здравословния начин на живот. Само дето, всичко, за което сега се говори толкова много (назад към природата; внимание – изкуствена храна; тялото е създадено, за да се движи и други уж изтъркани лозунги) като че се “случва” много повече в литературата за правилния начин на живот, отколкото в действителност. И не само защото ни липсва воля, но и защото всички тези практики, са трудни за изпълнение в градски условия.

Какво да изхвърлим от ежедневието си днес и какво да си „откраднем“ от традиционния бит?
Колкото и природосъобразно да се стремим да живеем, съществуването в градска среда ни изправя пред необходимостта да се противопоставяме на реалности като ниска двигателна активност, застрашаващи избори на храна, шум, липса на връзка с природата, лош въздух и много други. Без да изчерпват всички причини за язвите на “градския живот” тези неща са достатъчна лампичка за нас и за необходимостта ни от разнообразна среда и съществуване чрез съзнателни избори.
Не е нужно да живеем на село, за да можем да ограничим влиянието на изброените фактори. Просто трябва да сме повече нащрек, защото ежедневната градска култура ни тегли в най-различни посоки, които не са непременно вредни, но са достатъчно далеч от определен тип специфични грижи за духа и тялото. Грижи, които лесно се забравят, когато си изплют извън традиционното общество.

Това, което можем да направим е към така напредналото си съществуване да погледнем с уважение първо към себе си и да отдадем дължимото освен на всички задачи и стимули от града и на организма си. Всеки от нас чувства нуждата от подобна промяна и я търси по един или друг начин. Връзката със земята и природата, редовното физическо натоварване, умереното ядене, постенето, доброто отношение към околните, равномерния ритъм на живот, взаимовръзката с различни общности – това са само малка част от нещата, които биха ни помогнали да се чувстваме и да живеем по-добре.

Вярно, избягването на живот в матрицата на нездравословните избори от градската среда определено означава плуване срещу течението, но в същото време означава и друго: плуване към извора.