От появата му на територията на Южна Индия и Шри Ланка до днес растението с латинско название Elettaria cardamomum овкусява няколко континента. В скандинавските страни, Германия и Русия подправката кардамон (изписва се и като кардамом) се използва често в рецептите за хлябове и сладкиши. В арабския свят пък, наред с традиционния чай, към универсалните символи на гостоприемство, се нарежда и кафето сервирано с кардамом.

Смята се, че кардамонът се е появил за първи път на европейска земя, пренесен от от учени, част от похода за завладяване на Индия, начело на Александър Македонски, през 4 в. пр.н.е. По-късно, в Древен Рим, растението се е използвало като съставка на парфюми. След залеза на Западната римска империя кардамонът изчезва от пазара на Стария континент, за да се появи отново през Средновековието, когато кръстоносците го връщат от Близкия изток, заедно с други подправки за медицински и кулинарни цели.

На вкус ароматната подправка има особена прилика с джинджифила, като към нея от миниатюрните семенца се носи и аромат на хвойна, камфор, лимон и още цял букет от екзотично преплитащи се нотки


Малките продълговати шушулчици, пълни със семе, всъщност са изсушените, неузрели плодове на многогодишното растение от семейство Джинджифилови Elettaria cardamomum. Има много видове кардамон, а в зависимост от това как са заготвени шушулките на растението, съществуват три вида семена от кардамом – бял, зелен и черен.


Полезни свойства

В Древността, подобно на много други подправки, подправката е била използвана като лекарство дълго време преди да стане част от кулинарните традиции на отделни групи хора.
Най-общо шушулката с омаен и интересен аромат се използвала за стимулиране на отделянето на жлъчен сок, укрепване на мускулатурата на стомаха, както и като газогонно средство.
Исторически сведения сочат, че древните египтяни са употребявали кардамона за лек или за козметични цели – в различни мазила, парфюми, ароматни масла и за балсамиране. В традициите на Аюрведа, кардамонът е средство за подобряване на храносмилането и за намаляване на стомашни мускулни спазми. Според древната индийска система подправката стимулира апетита и лекува прекомерната киселинност в стомаха.

Кардамонът си е спечелил и репутация на леко възбуждащо средство, благодарение на съставката цинеол (евкалиптол), която стимулира централната нервна система. Цинеолът също така притежава и антисептични свойства и убива бактериите, които причиняват лош дъх, затова, наред с подправката карамфил, кардамонът се препоръчва и за дъвчене.

Подправката спомага и за прочистването на организма, тъй като съдържа редица вещества с детоксикиращи свойства. Семенцата подобряват циркулацията на кръвта и в малки количества са полезни за хора, страдащи от астма или бронхит.

Употребa

• Семената на кардамома могат да се използват външно под формата на пасти при главоболие, както и да се прилагат при кожни заболявания и сърбеж.
• Маслото от E. cardamomum. действа антиспазмолитично и облекчава мускулните крампи. Кардамонът може да бъде и средство за облекчаване на депресия и умора. Полезен е за метаболизма защото стимулира отделянето на ензими и хормони, както и на стомашни сокове.
• Отварата от семената се използва при повръщане, както и за облекчаване на симптомите на метеоризъм (газове в червата).

Кардамонът и кулинарията

Кардамонът е третата най-скъпа подправка в света след шафрана и ванилията. И въпреки че своеобразният аромат на кардамома някак отвежда към употребата му в сладкиши, подправката не е за подценяване и при солените ястия.

Ароматният кардамом може да бъде вплетен в разнообразие от блюда - с морски дарове, птиче месо, зеленчуци, както и към различни сосове. Счукана, смляна или цяла тази подправка има затоплящо действие и се използва широко в индийската кухня, където се появява в пикантни ястия, напитки и десерти.

Именно заради омайния му аромат обаче към кардамона трябва да се подхожда внимателно, защото има опасност да превземе и подчини всички други вкусови нюанси на ястието.