Най- щастливият и признателен миг в живота на един родител е да види здраво, самоуверено и преуспяло свидното си чадо. Медала за такъв успех обаче има две страни. Често в стремежа си да изпишем гордо вежди като изключителни родители не осъзнаваме какво всъщност може да последва от прекомерната родителска грижа, свръх протекция, амбиции, авторитарност и обгрижване до малки детайли.

Несъмнено здравето и безопасността на едно дете трябва да е приоритет. Ала има семейства, в които грижата и отглеждането на малкото дете се превръщат във фикс идея на живот, и то какъв. Както гласи поговорката: „ Прекаленият светец и богу не е драг!“ тук е място да кажем, че свръх обгрижването е нож с няколко остриета. Зад всяка постъпка разбира се, се корени предходен опит ( или липсата на такъв), поведение изтъквано за пример и похвала, възпитание в определени норми и правила като в по- голямата си част са несъзнавано предавани на поколението занапред.
Тъй като честта за отглеждането на отрочето е възложена на жената още от ерата на хомо сапиенс, няма как да стане дума за „ татко- квачка“. На него е била отредена нелеката задача да се грижи за прехраната и сигурността на семейството.

Синдромът на „ майка- квачка“ се забелязва у немалко жени. Срещали сме ги по улицата, градинките и площадките дори сме ги наблюдавали и при наши близки или приятели. Те се открояват с обострена бдителност, недопускат отдалечаването на детето дори на 2 метра разстояние, кръжат около малчугана в случай, че понечи да се спъне дори, а ако за секунда изпуснат от поглед целта панически ужас се изписва на лицата им. Това са деца, които не се допуска да отидат никъде сами, абсолютно никъде. Стаите им се подреждат старателно от мама дори и в зряла възраст, домакинска работа се извършва само и единствено под формата на вдигане на собствената чиния от масата, позволява им се всичко в името на мира и щастието, галени и глезени дори пред връстниците им с епитети и гальовни прякори. Ако се допусне детето- тийнейджър да излезе навън само за малко или бъде оставено на близък да се грижи за него, „ мама- квачка“ започва непрестанно да контролира действията му като звъни през 10мин. за да се осведоми за евентуалната му промяна. В случаите, в които юношата пък се наложи да остане сам вкъщи, то той е обсипан с хиляди заръка за безопасността му в дома, вратите на рискованите места са добре залостени и щателно проверени поне 10 пъти. Младата дама или господин са наставлявани в това как да се облекат добре, че да не настинат, въпреки достатъчно зрялата им възраст за преценка, да посетят тоалетна поне още веднъж преди да са излезли навън, дори им се прави подбор за евентуални бъдещи връзки и срещи.

Вероятно всичко това звучи пресилено, смешно или направо нереално, но нека си представим за момент живота на една такава майка. За нея това е най- доброто, което може да стори, дори ако я попитаме, би казала, че това е нищо, че дори не е достатъчно добра или грижовна, че може да бъде още по- изрядна. Тя дори не разбира, че това е прекалено, дори не си дава сметка колко изтощително и невротизиращо е цялото това натрапливо поведение. Ритуали, схеми и заучено поведение, което непозволява ни най- малко разклащане в ежедневието. Изчерпващо и смазващо е само докато го четеш, а колко от тези саможертвени майки стражари живеят своя собствен живот докато стерилно обгрижват живота на други? Изобщо имат ли собствен живот или дните им придобиват смисъл само ако наставляват и направляват живота на милото им вече пораснало дете? Разбира се има и много, на които просто им е страшно удобно да останат под крилото на „мама-квачка“, но има и много други, които се срамуват от майките си държейки се с тях като с хлапета.

Защо „мама- квачка“ е такава? Източник на такова поведение може да е страх от изплъзване на контрола; жена, която на доста по- късна възраст се е сдобили с дете; майка, която е претърпяла загуба на първородно дете и се стреми всячески да опази и съхрани новороденото; родители, които нямат познания и добър предходен пример, защото самите те са така отгледани; само майчината роля сякаш ги кара да се чувстват осмислени.

Какво се случва с тези деца, които един ден ще станат зрели възрастни? А дали наистина ще са достатъчно зрели? За да си достигнал някаква мъдрост, преди всичко е необходимо да преодолееш някой трудни моменти сам, да се справиш с определени въпроси, да имаш решителност да поемаш отговорност, да вярваш в собствените си способности и да си дадеш правото да сгрешиш. Ако всичко това е било отнето и всяка стъпка е била предначертана и изпреварена ще порасне едно голямо, неуверено в себе си човешко същество, с инфантилни детински постъпки, неспособно да вземе самостоятелно решения, страхливо и непременно предпазливо в действията си. Самият родител също ще бъде притеснен от този факт, че собственото му дете среща трудности и не може да постига успехи без помощта на същият този родител.

Скъпи майки, обичайте децата си, но незабравяйте и себе си. Незабравяйте собствения си живот, отдавайте се на любими занимания, хобита, среща с приятели, давайте си почивка, обърнете внимание на мъжа до вас. Няма да сте по- малко добра майка ако обичате себе си, дори напротив.

Ежедневието на една такава жена ще се превърне в пълноценно място където ще има моменти за щастливи часове прекарани с обичаното дете без тревоги и излишно напрежение.
И както е казала народната мъдрост: „ Добрият родител не е този, който предпазва от падане, а този, който превързва рани.“