Шиенето на гоблени е като рисуване с конци. Почти от нищото – една панама и разноцветни нишки, из-под ръцете ти излиза красота, оживяват форми и картини. Това е хоби, което увлича до степен на зависимост. Казваш си – хайде да завърша и тази фигура, да ми свърши конеца и прочие смешно-глупави основания, заради които не спираш и не спираш. Пред очите ти става чудо – от уж на пръв поглед несвързаните знаци и квадратчета по схемата след време изниква нещо прекрасно и почти живо. Майсторките на гоблени отлично занаят за какво става дума, но тези редове не са за тях. Те за всички онези, които са относително отскоро посветени в страстта по гоблените или се изкушават да се захванат, но не им стига кураж. Защото аз съм една от тях. И не велики тайни и чудеса искам да споделя, а трудностите, с които се сблъсква начинаещият. И решенията, които търси. Все неща отдавна забравени от виртуозите на иглата, на които безкрайно се възхищавам.

Ако се захващате с първия си гоблен, започнете с нещо относително лесно. Изборът на първото творение е важен – ако е много трудно, ще се обезсърчите, ако е прекалено опростено – резултатът няма да донесе нужното удовлетворение. При следващите си гоблени усложнявайте и разнообразявайте задачата, за да има предизвикателство. Ако първата ви „картина“ е пейзаж, нека при втория гоблен да има фигури, например. Така ще усетите разликата при създаването им. Ушиването на образи има плюсове и минуси. Радваш се, когато от конците се оформя човешко лице или се изписва животно. Опасността е при грешки ликът да се деформира. Затова най-добре е първо да се шие с цвета, който очертава основната форма. Грешките вътре, при нюансите, могат да се замаскират, без да това да си личи драматично.

Друг проблем е ориентирането в пространството на панамата. За удобство тя е разграфена на квадратчета в комплектите, които се продават. Шиенето по квадрати е удобно, така няма да пропуснеш и бодче, но съществува друга опасност - това би могло да си личи на завършения гоблен и той да изглежда като разделен на квадрати. Посъветваха ме да шия по цветове. Това е удобно, но и рисковано - ако някой цвят се появява далеч в пространството, опасността да сбъркаш дори с един бод и това да обърка всичко, е голяма. Аз, например, съм си избрала смесена система – по цветове, но не върху целия гоблен, а в по-ограничен периметър. Водя се от принципа, че ако все пак стане някаква грешка, да огранича щетите. Но така или иначе, всичко е въпрос на предпочитание – един обича да му е цветно, друг - да знае, че е приключил с определен цвят. Съществува практика да се шие с много игли едновременно – различна за всеки цвят. Аз пробвах известно време само с две едновременно и не издържах дълго.

Опасността от разнищване краищата на панамата. Обикновено съветват да ги подшивате преди да започнете гоблена. Може да ги залепвате и с книжно тиксо.
Важна е светлината при шиене. При всички случаи дневното осветление е за предпочитане при възможност. В началото, когато бях завладяна с цялата си страст от гобленарството, шиех с часове и нощем. Резултатът бе бърз и недобър за мен – зачервяване, сълзене на очите и болки. Трябваха ми 4-5 дни, за да се възстановя.

Много се страхувах какво ще стане с първия ми гоблен при изпирането му. Цяла седмица не се решавах да направя тази стъпка, за да не предизвикам някакво ужасно изкривяване. Не му се случи нищо страшно, освен че цветовете светнаха, каквато бе и целта. Разбира се, само го потапях в хладка вода със сапун, без избелващи препарати. Суших хоризонтално и после - задължителното гладене през влажна кърпа. Опасността от изкривяване съществува, ако се шие много стегнато, обясниха ми сведущи. Освен това след изпирането бодовете се наместват и притягат.

Голямото ми опасение бе, че гоблените ми не изглеждат достатъчно добре отзад. Знам на теория как трябва да се подпъхват конците, виждала съм гоблени с две лица, но признавам, че това е много трудно за мен. А при шиенето на кръстат бод е и невъзможно. Не се обезсърчавам. В крайна сметка гобленът се гледа отпред, а не отзад. Прави се за собствена радост и наслада, така че е простено. А и ние начинаещите, има още много да се усъвършенстваме.

Сложете непременно в рамка готовия си гоблен и го закачете на стената. Оказа се, за моя собствена изненада, че опъването и рамкирането не са прекалено скъпи манипулации. Радвайте се, че тази красота е ваше дело, защото усещането от сътворяването на нещо прекрасно не може да се опише с думи.