Появата на трети в двойката логично буди напрежение… и то не само, когато става дума за трети в любовен план, но и когато този трети е на четири крака, прави бели из къщи и се налага да съжителствате с него.

Любов на четири крака. Така най-кратко може да се опише причината човек да си вземе домашен любимец и да иска той да остане у дома, независимо колко щастлива и здрава е връзката между партньорите. Просто това е друг тип любов, в чист вид, която нито може да бъде заместена, нито компенсирана, нито пък да бъде конкурентна с другата.

В общи линии, казусите тук може да са няколко. Ето кои са най-честите:

Казус 1: Вие искате домашен любимец, той не или обратното. Наскоро сте заживели заедно и след като сте ремонтирали и подредили дома си, в главата ви се е прокраднала идеята да си вземете малка пухкава животинска топчица, която да ви достави онова, което ви липсва. Или пък по чиста случайност сте се натъкнали на такава в магазина, или на улицата и за нищо на света не бихте искали да се откажете от възможността да я приютите вкъщи. В същото време обаче любимото същество е на противоположно мнение и не желае да се сдобие с купчина косми, които да крадат от времето и вниманието ви, които иначе бихте му предоставили в по-високи дози (без пукхавият дразнител, възползвайки се от чара си, да се мотае наоколо постоянно). Обикновено жените имат по-голяма склонност да се обграждат с подобни създания, но е възможно и да сте в обратната ситуация, в която вие сте тази, която не желае по една или друга причина животно у дома си.

Нещата биха могли да се решат с преговори. Не правете грешката да се налагате или да правите нещо зад гърба на партньора или въпреки него. Не бъдете рязка и категорична в решението – то трябва да е 50 на 50. Помислете и за самата животинка: нима ще я очаква добър живот на място, където ще бъде нежелана? Освен това, дори партньорът ви да склони да донесете вкъщи пухкавата топка, се запитайте дали сте склонна да се нагърбите ежедневно с всички грижи, които ще изисква още години наред? Най-добре е, разбира се, ако успеете да поделите грижите, но при нежелание на един от вас нещата не могат да се случват насила и така или иначе задълженията ще се прехвърлят изцяло върху вас. Дайте си сметка дали можете да ги поемете и да имате такъв дългосрочен ангажимент.

Казус 2: Вие или той ВЕЧЕ имате домашен любимец, с който другият трябва да свикне. Тук нещата са още по-сложни, тъй като сте в заварена ситуация, за която никой от двама ви няма вина. От една страна, пред вас стои отговорността към животното, което той или вие сте гледали до момента, привързаността, която изпитвате, както и мрачната перспектива да се разделите, от друга - и за партньора, и за животното може да е трудно да свикнат един с друг или съжителството им да се окаже проблемно. Не е изключено и някой от вас да има алергия, за която не знае и тогава, искате или не, решението ще клони към раздяла с пухкавото съкровище. Излишно е да се говори за приоритети или избор между двете – сравнението е нелепо и неуместно. Въпросът не е кого да изберете, а как да направите така, че нещата да бъдат максимално безпроблемни за всички и раздялата да е наистина краен вариант. Ако става дума единствено за адаптацията, дайте време на мъжа и на домашния любимец да свикнат с присъствието и компанията си. За да улесните процеса, можете да насърчите партньора да участва по-активно в грижите, като например изведе кучето на разхода, или нахрани котката… като прекарва време в игри, възпитателни мерки и т. н., т. е. да се прояви като равностоен стопанин. С времето би трябвало да се приемат и нагодят към новата ситуация, но това е процес, затова не се отчайвайте, ако нещата не стават от раз.

Важно е също домашният любимец да осъзнае ролята на новия човек в семейството и да бъдете последователни в линията му на поведение. На животното му трябва време да разбере какъв е този човек и какво се иска от него. Вероятно ще го изпитва, като се опитва да наруши вече създадените граници от вас , което не бива да позволявате да се случва. Може би ще иска да разбере и определи кое ще е доброто и кое лошото „ченге“. Тук отново е важно да сте единни. Уточнете правилата и ги спазвайте с единодушие.

Казус 3: Ревност. Има ли любовен триъгълник, има и ревност. Ревността може да е както от страна на партньора, така и на домашния любимец. Любимецът може да страда от липсата на предишното внимание и да реагира протестно, като стане непослушен, или да откаже да се храни… А любимият човек може да се дразни от присъствието на любимеца в живота ви, в дома ви и изобщо навсякъде около вас. Вероятно ще му е неприятно, ако от вратата започнете да се радвате предимно на кучето си, като го обсипвате с целувки и едва промърморвате :“Здравей“ на половинката си. И с право…

Тук трябва отново да намерите баланса между вниманието, което отделяте на единия и другия, за да няма ощетени. Важно е да проумеете, че това не е състезание и съревнование, в което има печеливши и изгубили. Вие сте едно цяло и това е вашият домашен любимец. След като сте решили да споделите всичко останало съвместно, трябва да се справите и с това предизвикателство. Полезно е, ако не друго. Отглеждането на живо същество съвместно може да ви сплоти или разедини. От вас зависи.

Внимавайте да не отидете и в другата крайност – да се борите за любовта на любимеца си. Много двойки спорят кого от двамата обича повече и се опитват да се състезават взаимно в грижите, за да ги предпочете любимецът. От това също няма да спечелите. Освен горкото животинче, ще объркате и себе си. Запитайте се защо ви е нужно да водите такава битка? Всеки има своето място и роля в отношенията и всякакви борби са излишни.

Не позволявайте на домашния любимец да застане помежду ви. Един възрастен човек, собственик на две дребни кучета, често повтаряше, че появи ли се животно у дома, край със семейната хармония. Но хармонията и атмосферата в едно семейство не се определят от броя на членовете му – били те на два или четири крака, а от начина, по който построите и изградите отношенията си. Ако го направите както трябва, любимецът ще е просто едно прекрасно пухкаво попълнение.