Ако гледате плодни дръвчета, имате село или пък има някой, който да ви дава домашен плод, според мен е чудесна идея да си направите сушени плодове, които са в сезона. Освен че се запазват значително витамините и минералите, те са чудесен източник на фибри. Но направени в домашни условия, те със сигурност са още по- полезни. Защото:

Конвенционалните сушени плодове се обработват със серен диоксид и сулфити, за да имат красив свеж цвят и да се предпазят от развитието на бактериите. Много често се обработват и допълнително със захар, но основно с глюкозо-фруктозни сиропи. Разбира се, в общия случай токсичното съединение на сярата в малки количества се смята за безопасно...както много други неща, които впоследствие се оказват вредни. Освен това, особено за деца и хора с астма и дерматити, сулфитите със сигурност вредят. Някои производители третират плодовете и с глицерин за да имат бляскав вид. Добавяме и, че много производители сушат плодовете в пещи на газ и бензин, други пък използват йонизиращи лъчения, за да удължат срока на годност. Уж и тази радиация не била вредна, но...

Да прибавим и това, че повечето сушени плодове идват от Трети страни . Въпреки мерките за сигурност на Европейската политика за защита на храните, просто един преглед на бюлетина може да ви ужаси, така както мен, за това колко неща извън нормите са били уловени от органите. Веднага си задаваш въпроса: "А колко не са?"

Вероятността да се формират алфатоксини в плодове, пътуващи затворени толкова дълго време, е голяма. Още повече, че с цел по-висок грамаж, плодовете най-често са с високо съдържание на влага, "чудесна" предпоставка за алафатоксини. И ако някой се чуди какви са тези токсини, става въпрос за вид отровна плесен, която е доказано, че директно причинява рак.

Домашно приготвените сушени плодове имат тъмен цвят и никак не изглеждат като купешките. Естествената захар в плода играе ролята на консервант и за лична употреба това е съвсем достатъчно за съхранението им.

Децата много ги харесват, а можете да ги включите и в направата им. Готовите сушени парченца могат да им бъдат верен другар. На детската площадка - за гладни дечица, в дамската чанта - за хапване набързо в офиса, верен спътник - за пикници и походи в гората, и планината.


Варианти за сушене на плодовете в домашни условия:

На слънце
Като бабите ни. Нарязаните на резени плодове се нареждат върху скарички или хартия и се сушат на слънце. Огромен плюс е, че можеш да сушиш голямо количество наведнъж, стига да имаш място къде да ги наредиш. Минус е, че се прашат и ги кацат насекоми, но пък може да се ограничи донякъде, като се покрият с тензух (такъв можете да закупите от почти всеки магазин за платове на цена около 2.50-3.00 лева за метър). Някои плодове, като ябълки и круши, могат да се нанижат на връвка и да се сушат така.

Във фурната
Върху хартия за печене, поставена в тавичка, нареждаме плодовете и сушим на 80-90 градуса. Минус е това, че не може да сушиш по много и тези градуси са по-скоро ориентировъчни, има вероятност да ги прегориш.

В дехидрататор
Постонен топъл въздух, ако е с повече скарички, можеш сравнително добро количество да изсушиш /спрямо във фурната/, няма прах. Все пак са предназначени за тази цел и за градски условия, лично за мен, са добра инвестиция. Минус е, че гълтат електроенергия.


След като са изсъхнали, често се практикува попарване на сухия плод за кратко във вряща вода /3-4 секунди/ и повторното му съхнене с цел премахване на вероятност от ларвички на буболечки и т.н., което неминуемо може да се случи, ако се сушат на слънце. Природа все пак. Аз обаче суша основно в дехидрататор. Изсушения плод слагам в плътно затварящи се буркани. Не съм имала проблем при съхранението им ( в рамките на година и половина). Може да се съхранява и в хартиени пликове или платнени торбички на сухо и проветриво място.