Човешкият индивид не може да съществува без емоции. Способни сме да изпитваме от много силна обич до много силен гняв и омраза. Има хора обаче, които като, че ли привидно са лишени от всякаква емоция. Лицата им рядко могат да изразят мимика. Сравненията за такива хора са- каменно лице, коравосърдечен, безчувствен, опериран от емоции, желязна маска и т.н. Често можем да ги наблюдаваме седящи съвсем безучастно сред група от хора, познати или непознати. Рядко влизат в оживен словесен контакт, ако го сторят то ще бъде хладнокръвно и умерено без излишество в думите. Обикновено отговарят кратко и ясно.

Навярно всеки от нас е срещал или познава поне един такъв човек. Не прибързвайте с изводите. Преди всичко те са човешки същества като самите нас. Емоциите им са дълбоко и добре прикрити под безизразно лице. Ако имате възможност да ги опознаете достатъчно сами ще достигнете до тези техни скрити кътчета. Те също могат да покажат усмивка, която е уместно да уловите на момента. Обикновено такива хора притежават доста богата ерудиция и могат да изненадат събеседника си ако им се отдаде възможност. Често могат да бъдат срещнати сред артистите, хората на изкуството, творци или музиканти, разбира се това не би следвало да се възприема като аксиома. Това може и да е колега от офиса, охрана на банка, счетоводител, лекар и т.н.

При все това има лица оприличавани като икони. Красиви, чисти и непорочни излъчващи всичко друго, но не и способност за злонамереност. В ежедневието си са порядъчни, учтиви, отзивчиви с възпитан тон поздравяващи близки съседи. Осторожни в работата си и прилежни ученици. Не създаващи конфликти, едва забележимо е съществуването им. Надали някой би дръзнал да помисли за злина от тяхна страна. И се случва така, че в извънредните рубрики именно тези невинни на пръв поглед същества са сторили страховити и коварни престъпления. Ако обърнем внимание, зад много от провиненията злосторникът е окачествяван от шокираните близки и познати като чист, вежлив, отличен, изключително изряден и добър човек. Целият този антураж от добри качества всъщност прикриват една огромна празнота, омраза и горест към света. Разбира се, че и тези хора притежават емоции, ала много често са били неразбрани, нечути, необичани и превръщат цялото това недоразумение в щит, който всъщност ги погубва.

Хората „без емоции“ са като тихи движещи се сенки сред нас. Всеки един носи някъде в душата си ковчеже пълно с усещания. Деликатната им природа често е невидима за очите на околните. Припряният извод спрямо тях може да ни лиши от ценен съмишленик и другар за цял живот. Тези хора са много по- чистосърдечни и открити в отношенията си. Спътниците им в интимния живот ще трябва да се заредят с търпение и разбиране по отношение на поведението им. Обичта, признателността и любовта при хората „без емоции“ е също толкова дълбока и всеотдайна, колкото при излияния на темпераментните романтични индивиди. Само, че тяхната изразност се демонстрира по- особено рафиниран и специфичен начин.