Способността да чувстваме е едно от най-хубавите неща. Понякога обаче чувствата и емоциите ни в работата не са нещо чак толкова полезно. Тъй като колкото и добри професионалисти да сме, все пак на първо място си оставаме хора, е съвсем логично и естествено през целия работен процес да изпитваме чувства. Въпросът е недали да чувстваме, а как да не позволим това да вреди на работата ни и на самите нас.

В магазина касиерката е длъжна да обслужи всеки клиент, но не всеки й е приятен. По същия начин учителите имат свои любими ученици, които са им слабост, въпреки етичния кодекс и такива, които биха предпочели, ако зависеше от тях, изобщо да не стъпват в клас никога.

Ако работата ни е под високо напрежение и е свързана с много емоции, като например лекарската професия и загубим пациент, ние вероятно ще скърбим и ще преживяваме загубата му лично. Ако сме психолози, може да изпитаме част от емоциите на клиентите си и да ги прехвърлим върху себе си неволно. Можем някъде в процеса да изгубим границата и да се натоварим с чувства, които не са наши.

Можем да не одобряваме никак някои решения и правила, които обаче сме задължени да следваме. Можем да изпитаме вина за трудните решения, които взимаме, макар да знаем, че са правилни. Когато не успеем, въпреки усилията си, може да ни е трудно да си простим…

Може и да прехвърлим собствените си лични чувства и преживявания на работното място и да си го изкарваме на колегите, клиентите или на хората, които зависят от нас. Шофьорът в градския транспорт всъщност може би не се гневи на нарушителите на пътя, а е в лошо настроение, заради жена си, сина си, а когато се върне изнервен от работа, пък пренася негативните преживявания от деня у дома.

Да оставим емоциите от работата на закачалката до входа, когато се приберем и да елиминираме личните си чувства и драми, влизайки в работен режим, не винаги е толкова лесно. Каквото и да правим, ние си оставаме същите хора, просто сме в друга позиция. И дори професионално да успяваме да го прикрием в хода на задачите си, ако вътрешно продължаваме да изпитваме всички тези чувства, в даден момент те неминуемо ще приемат някаква форма. Може би ще избухнем, което ще ни разтовари от напрежението, но ще нарани някого или ще предпочетем да нараним себе си, оставяйки чувствата неизказани и нематериализирани. Ако смятате, че тогава наранени няма, грешите. Наранените сте вие, защото не сте си позволили да се разтоварите и да преживеете.
Именно поради необходимостта от избягване на т. нар. „емоционално прегряване”, в тежките „помагащи” професии се провеждат периодично супервизии. В тях служителите могат да споделят за всичко, което изпитват или са изпитали в служебен план и да се освободят от целия този вътрешен товар. В противен случай не биха могли да продължат да работят ефективно и е въпрос на време да започнат да допускат сериозни грешки.

Има и друг интересен феномен – приятелството и личните отношения в работата – в работно и/или извънработно време. Едва ли има служител, който да не е завързал поне едно или няколко приятелства в офиса или не е попадал на колега, когото предпочита да избягва останалите, като се дистанцира. И когато се налага да работи съвместно с тях, е възможно личните отношения с колегите да се отразят върху дейността в позитивен или негативен план, в зависимост от емоцията, с която сме заредени. Така или иначе тя е част от нас и не можем да я игнорираме, пък и не бива. Трябва само да се научим да се справяме с нея. Не да я потиснем, а да я преживеем конструктивно.


Най-честите емоции, които изпитваме по време на работа, са:

Фрустрация – потиснатост, страх, негодувание, чувство за несправедливост

Тревога – която може дори да се превърне в невроза в някои случаи

Гняв – към несправедливите решения на ръководството, към колеги, клиенти и пр.

Антипатия – явно или скрито нехаресване и неодобрение, отблъскване към хора, с които се налага да работим временно или постоянно

Нещастие – особено ако мразите работата си, но нещо ви принуждава да продължите да я вършите, можете да се чувствате истински нещастни. В дългосрочен план това е доста сериозен проблем.


Техники за справяне:

Дневник на гнева – Един от добрите начини да се разтоварите от негативните емоции е да си водите дневник, в който да отразявате всичко, което сте почувствали, докато работите – към нахален клиент, към досаден колега, дори към ужасния си шеф… само внимавайте да не оставите дневника в офиса.

Йога, медитация – Ако сте привърженик на този тип себеразпускане, можете да практикувате йога или да медитирате в студио или просто у дома, докато се отърсите от всички неприятни емоции. Позволете си да минават през вас, не ги спирайте, а ги наблюдавайте как идват, заливат ви с пълна сила и след това си отиват. Накрая ще се чувствате много по-освободени. Опитайте.

Работата е просто работа – повтаряйте си го, когато усетите, че прекалите с емоциите. В крайна сметка каквото и да се случва в офиса, то си остава там и не представлява целия ви живот. Затова не му придавайте по-голямо значение, отколкото в действителност има.Ако например имате чувството, че работният ви ден и проблемите, свързани с него, никога няма да свършат, спомнете си, че точно в 18.00 ч. имате уговорка с приятелка, с която ще пракарате приятни моменти и ще се отърсите от напрегнатия ден в офиса. Вярно е, че утре ви предстои същото, но ако успеете да разграничите работното си „аз“ от личното такова, ще живеете много по-лесно. Това не означава да си затворите очите и да загърбите служебните проблеми, а просто да им дадете заслужен отдих, за да могат да погледнат на следващия ден с един нов, по-издръжлив поглед всичко, което ги очаква.