СПЕЛТАТА

Историята на спелтата е на близо 7 хиляди години. Това е една от първите култури използвана за правене на хляб. Като културно растение спелтата (Triticum spelta) се е ползвала още в Древна Гърция, Рим и средновековна Европа.

Много от ползите на този древен вид пшеница са резултат от широкия спектър нутриенти, които тя предлага. Макар да се различава по хранителен състав от повечето си съвременни роднини в семейство Житни, тя се използва подобно на по-масово разпространените видове пшеница.

От спелтата се прави много полезно брашно, както и продукти, които остават малко встрани от здравословната тема – джин, водка и бира. Спелтата е подходяща за хора с повишена чувствителност към съставката глутен. Поради ниското си съдържание на лесно-разтворим глутен, тя незаменима при диета, обусловена от глутенова непоносимост.

Спелтата има има висока водна разтворимост, което прави хранителните вещества в нея лесни както за храносмилане така и за усвояване от организма. Тя има значително по-високо съдържание на белтъци (17%) от пшеницата, по-богата е на витамини B комплекс и съдържа прости и сложни въглехидрати. Сложните въглехидрати са важен фактор съсирването на кръвта и за стимулиране на имунната система. Спелтата е идеален източник на фибри (9,2%) и изключително богата на минерали храна.


В сравнение с другите сортове пшеница, спелтата има следните предимства:

30% по-високо съдържание на витамин В1 (тиамин)

25% повече витамин B6

45% по-богата на витамин Е

Съдържа повече ненаситени мастни киселини - предимно линоленова и линолова киселина, които са важни за регенерацията на нервните клетки.
Има по-високо съдържание на аминокиселини

Спелтата е отличен източник на витамин В2, един от най-добрите източници на манган, както и на ниацин, тиамин и мед. Тази конкретна комбинация от хранителни вещества, които така наречената храна на фараоните ни предоставя, я прави особено полезна за хора с мигрена, главоболие, атеросклероза или диабет.

В кулинарията спелтата може да се използва в много от традиционните рецепти за тестени изделия, като най-често се среща използването на брашното от спелта за направата на хляб, паста, сладкиши и други.