На родителската среща на голямата дъщеря класната спомена мимоходом това: „Копи – пейст” поколение. Че децата ни, 7 годишните, които още играят на площадката, били част от това поколение. Сепнах се, не защото не знам, че и детето ми един ден ще влезе в кавичките на все някое поколение. Сепнах се, защото не знаех, че дори и толкова малки, някои от тях много добре се вписват в този свят – на сегашните тийнейджъри и младежи. Сепнах се най- вече, защото не го познавам това поколение, а то ще ми наднича от бележника, вечер ще си мие зъбите и ще го слагам да си ляга, поне докато все още спи вкъщи.

Свикнала съм да мисля, че всяко поколение се ражда от сблъсъка на изявена група млади, чиито мироглед, ценности, начин на живот яростно се противопоставя на родителските такива. В сблъсъка се раждат онези „трудни години” за всяко семейство, но светът спокойно завива в нова посока. Така е било винаги. Но това поколение много се различава от досегашните.

Факторът, който променя не погледа, а цялата призма, е Мрежата. Технологиите, смартфони, телефони с интернет, таблети, лаптопи – всички тези джаджи промениха коренно представата ни за общуване, отношения и ценности. Тези деца, вече от 7, та чак до 24 години, разполагат свободно с тях по всяко време, на всяко място. Те определят целият им живот в по- малка или в по- голяма степен. Но какви са тези деца, откъде и как дойдоха?

Уроците в училище те не обичат да подготвят с писане, задълбочено четене и разсъждения на глас. Те предпочитат виртуалната форма на общуване с преподаватели и виртуалното оценяване. „Копи- пейст” е тук с пълна сила – те нямат време, а и желание да пишат и изчитат. Ползват Мрежата за източник. А ние много добре знаем, колко несигурен и неправдив източник е Интернет. Но тези нови ученици сякаш малко се интересуват от истината, научната истина. Щом го има в Нета, значи съществува, а щом е така значи можем с едно кликване да си го присвоят и да го обявяват за свое. Нетърпеливи са тези деца – те нямат време да пишат докрай, да изчитат докрай. Те имат съвсем друго темпо – скоростта на курсора, скоростта на дистанционното – това определя тяхната лична скорост. В училище тези деца не се представят особено добре, и не защото нямат потенциал или не са интелигентни – напротив, но нашата система не се е пригодила към тях. Разминаването е чудовищно, особено в България, където, знаем, образованието е закостеняла и трудно реформираща се структура, с липса на изцяло нови доктрини и личности, които да ги изнесат докрай. Не е последователна и единна. Което допълнително обърква децата и затвърждава мнението им, че, в общия случай, „училището не струва”.

Родителите им, децата на прехода, искаха децата им да живеят по- добре. Дадоха им невероятното самочувствие, че са най- добрите. Четяха психология от рода- „ Как да отгледаме уверено дете” и сякаш оперираха децата си от самокритичност и земност, те наистина се взимат много насериозно. Не се познават и не могат да разпознаят недостатъците си, чувстват се странно, когато някой ги критикува и предпочитат да го обсъдят в социалната мрежа, и чрез „лайкове” - да получат отново увереност. Защото много от тях общуват единствено с връстници. Изолираността на това поколение от другите, го прави инфантилно и самовлюбено. Компетентността му в боравенето с джаджите обаче му дава полагаемото самочувствие. Повечето са отгледани в къщи, купени с 30- годишни кредити, те не знаят какво е да делиш стая с брат или сестра. Родителите им може да не им обръщат много качествено внимание, но пък много се стремят да не ги лишават от нищо друго. Материално презадоволени е другата ключова за това поколение дума.