Хипермаркетът срещу кварталното магазинче

Hera.bg

Цвети Цанева
Колко много сантимент се крие зад фразата „кварталното магазинче”. Всички там се познаваме, обменяме дребни безобидни клюки, говорим за времето, за събитията около света и у нас. Човекът зад щанда познава нас или децата ни от съвсем малки, познава кое кафе обичаме, дали сме на диета, тайно ще препоръча нещо „от по- хубавото” и винаги има нещо под тезгяха. В кварталния Плод-Зеленчук ще ни избере собственоръчно най- доброто, ще ни наръча как да го приготвим и ще ни запази от първите ягоди. Така е било толкова много години, цяла епоха...

С времето обаче нещата много се промениха. Големите вериги настъпиха с цялата си маркетингова артилерия и рекламна кавалерия. Облъчват ни с промоции, ежеседмични брошури, неизброим асортимент от екзотични места, които може би никога няма да посетим.
Човекът зад щанда на кварталното магазинче става по- омърлушен, стоката му залежава и под тезгяха вече не пази нищо интересно. Няма как да се спре това – кварталните магазинчета замират, за сметка на големите вериги, които процъфтяват. Можем ли да ги сравним, можем ли еднозначно да решим в полза на Давид срещу Голиат или обратното, само защото познаваме Давид от малки? Или пък защото Голиат ни обещава, че ще спести от нашите пари, но ще ни даде най- доброто?


Предимства на кварталното магазинче:

Продава не стока, а лично отношение. Понякога имам чувството, че не отивам в магазина, а на гости. То не са приказки, то не са майтапи. Закачат децата, черпят ги с бонбони. Неусетно и настроението се вдига, и винаги ще чуеш нещо полезно и важно.

То е сърцето на квартала. Когато влезем там, ние сме напълно наясно какво се случва в близката околност. Обсъждаме, споделяме – днес ще спират водата, разкопали са еди коя си улица, а ей- там, в гаража, ще отварят детско магазинче. Всички новости са минали от уста на уста. Човек се чувства като част от едно цяло.

Пресни плодове и зеленчуци. Повечето квартални магазинчета зареждат зарзават от близки села. Освен, че са сезонни, те са и пресни. Икономическите ползи са много – стимулиране на местното, българско производство, данъците остават в общината, пестене от транспорт. То пък от своя страна води до по- малко вредни емисии за околната среда, повече пестене на храна и по- малко оскъпяване.

Не се налага да чакаш на километрични опашки от сто грамадни колички, пълни догоре. Особено, ако си влязъл за кафе и хляб. Нещо си пропуснала да купиш, докато правиш съботния сладкиш? За един пакет захар няма да отидеш в хипермаркета, нали?


Като цяло недостатъци кварталният магазин няма. Но откакто е притиснат в ъгъла от хипермаркета, стоката му започва да залежава. Особено лошо е това за малотрайните продукти – месо, сирене, риба, мляко, яйца. Затова, пазаруваме ли там, задължително трябва да гледаме срока на годност. Ако нямаме особени претенции към менюто, той би трябвало да ни е напълно достатъчен. За другите, по- нашумели, био, диетични, органични и здравословни продукти си има отделни магазини. И пак – да предпочетем тях, пред щанда със здравословна храна от големия магазин.

Не можем да отречем обаче, че големият магазин има също толкова преимущества, които не са за пренебрегване:

Богатство на асортимента. Там можеш да избираш от всичко по много. Хипермаркетът може да задоволи всички капризи и да помогне и при най- нетрадиционното меню. Продукти за суши или паеля няма как да намериш в магазина под блока. Светът ужасно се е разраснал и хипермаркета е готов да му услужи.

Промоции и пак промоции. Спорна е крайната изгода на тези промоции, но е факт, че има продукти, чиито седмични цени, са значително по- достъпни от тези на магазинчето. Някои пускат стока с изтичащ срок на годност или лош търговски вид с голямо намаление, което всъщност не е лошо и също в глобален план помага да се пести храната.

Заетост на много работна ръка. С цяла армия от обслужващ персонал, големите вериги са и един голям работодател. Служителите им се ползват с известни привилегии, бонусна система и други стимули. Имат и възможност да израстват в йерархията, защото структурата им е отворена.

Всичко в услуга на клиента – големите вериги не спират да работят по празници, може да са променено работно време, но не затварят. Работят и до късно. За един работещ човек е удобно да отиде и да напазарува всичко за през седмицата наведнъж, а не всеки ден да прескача по няколко пъти до магазинчето. А там, бъбрейки си сладко с продавачката, да си купи нещо, което всъщност не иска. Някои хипермаркети имат експресна каса, когато си с малко покупки, каса за деца - без сладкиши покрай лентата за покупки. Правят се презентации на нови продукти, а отстъпките при определени условия - те са безчет.

Кой би оцелял в такава битка, това е ясно. Жертви вече отдавна паднаха, но само в единия лагер. Ако ние, обикновените потребители само си дадем сметка, какво значение има, къде ще купим дори и един хляб, нещата може и да се подобрят в полза на магазина пред блока и той да възвърне славата си, отново да стане сърцето на квартала. Но и той, от своя страна, също трябва да се приспособи в борбата за клиента. Всичко е въпрос на избор. И малко сантименти.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=2716