Всеки от нас се възхищава на завладяващия чар и въздействието на актьора от сцената. Копнеем за мига слава, докоснати от театралното изкуство. Подчинени сме на въздействието от силната роля, сякаш се сливаме с играта и ставаме част от еуфорията на великолепно представление. Да си артист е талант и призвание.
Да, животът е сцена и в някой момент се налага да излезем от топлата сянка на кулисите и да застанем под светлините на прожекторите. Дали публиката ще ни изпрати с бурни овации или ще ни освирка, зависи от начина, по който ще се представим пред нея. Но, едно е да си представяш, че си на сцената, друго е наистина да го направиш. Как ще ни приеме нашата аудитория и дали ще чуе това, което искаме да кажем, зависи от начина, по който сами се настроим.

Не вярвам да има човек, на когото да не се е наложило да се изкаже пред хора. Дали на интервю за работа, представяне на проект, среща или просто вдигане на тост на шумно тържество – все е свързано с мига внимание, когато погледите на всички са вперени в говорещия. И тук се загнездва страхът, който може да провали всичко. Добрата новина е, че говоренето не е талант, даден от Бога, а умение, което се учи и усъвършенства със следването на подходящи съвети и много упражнения. Всеки човек може да се превърне в добър оратор и да постигне забележителни резултати - стига да има тази мотивация, да желае да усъвършенства себе си в изкуството на говоренето.

Ето ни пред момента, в който трябва да си отворим устата и ... вече искаме да избягаме незабавно, а краката ни сякаш не ни държат. Гърлото се стяга, дланите се изпотяват, сърцето ще изскочи. Пулсът е до небесата, пот се стича на ледени струйки. В главата ни обаче няма никаква мисъл, там е празно поле... а всички са вперили очи нетърпеливи и чакат да заговорим. Колкото и да сме подготвени, колкото и да сме добри, страхът от изявата пред хора и липсата на увереност може да унищожи всичко. Тогава публиката ни изглежда като един жив, пулсиращ организъм, прилича на звяр, който иска да ни разкъса...

Не бихме ли могли ние, чрез своето красноречие, да укротим този звяр, да го подчиним и да го опитомим? Можем ли да накараме хората да ни слушат, да откликват така, както на нас ни се иска? Да, това е възможно!

Какво ни трябва, за да успеем?

Много актуална е народната поговорка „По дрехите посрещат, по ума изпращат“ . Първото впечатление от цялостното ни внушение е много важно, затова внимавайте с облеклото. Съобразете го с мястото и хората, които ще са там. Ако изнасяте публична лекция на сериозна тема или участвате в дебат, стилният костюм е препоръчителен, а избягването на ярки и крещящи цветове – задължително. Дамите е добре да не прекаляват с деколтето и грима и да не са накичени с бижута като за разпродажба. Няма да е добре да сте омотани в шарени нанизи и да подрънкват безброй гривни. Семплите украшения за са предпочитане. По-малко е по-добре. Да не забравяме, че ще акцентирате на това, което е под прическата. Външният вид печели при посрещането, оттам нататък е важно какво ще кажете.

От изключително значение е да изключим тревожните мисли и да имаме положителна нагласа. Добро желание, увереност в себе си, смелост, подготовка, малко артистизъм и най-вече желание за забавление. За да не заеквате, започнете с дълбоко поемане на въздух, усмихвайте се, позволявайте си леки паузи, когато особено силно сте въздействали на публиката, дайте й възможност да си поеме дъх.

Нека приемаме публиката като нещо, което трябва да завладеем, като някой, с когото да си играем, освободени от предразсъдъци. Тя е там заради нас. Нека да я вземем. Вместо да очаква от нас - ние трябва да й диктувме какво да прави. За целта - не изпускайте контакта с нея, спирайте погледа си върху определени хора, които познавате, но не прекалено настойчиво – по 5 – 7 сек. са достатъчни за зрителен контакт. Ако не познавате никого, тогава се заглеждайте в хора, които се усмихват. Те са положително настроени към вас и ви подкрепят. Няма начин да се харесате изцяло на всички, но за опора са ви нужни няколко доброжелателни лица, на които емоционално да се опрете. Бъдете устремени към тях, нека те усещат вашият ентусиазъм. Ако има начин, разговаряйте с публиката, накарайте я да участва, направете процеса двупосочен. Това помага.

Езикът на тялото не е за подценяване. Никога не обръщайте гръб на хората, не стойте скована като дъска, не говорете под нос. Краченето и жестикулирането са допустими като добре обмислена актьорска игра.

Едно от най-важните неща: Не четете! Да, това е трудно, но не невъзможно. Вярвайте в себе си и демонстрирайте това. Ако сте добре подготвен по темата и искате да убедите хората, няма да имате нужда от ограничаващ текст. Ще се оставите на собственият си ентусиазъм и красноречие да ви водят, а знанията ще подкрепят мотивацията ви. Ако забравите мисълта си - постройте следващото изречение върху последната дума, която сте казали. Така ще дадете възможност на ума да си върне спокойствието и ще си спомните продължението.

Може седмица преди изявата да репетирате пред огледалото своето изказване, като по този начин ще дадете възможност на речта ви да улегне и да свикнете да се изразявате гладко.

Начинът, по който се представяте, е начинът, по който ще ви възприемат. Превърнете публиката в мека топка глина, която да извайвате в ръцете си. Визуализирайте харизматичен оратор, програмирайте успеха си, представете си го като вече свършен факт – това е сигурна гаранция за победа.

Наслаждавайте се на собственото си представление!