Нова връзка... Многоточието е за сладостна въздишка... Със сигурност това е едно от най- вълнуващите преживявания в живота ни. Но колкото сме щастливи и опиянени, толкова сме и притеснени как изглеждаме в очите на любимия. Усилията, които полагаме да се представим в най- добрата си светлина, учудват дори самите нас.

Правим всичко възможно да задържим това прекрасно същество, което осмисля дните ни. Всеки от нас крие истинското си лице и набелязаните „слабости“ по свой собствен уникален начин. Обладани от страх, че няма да ни обичат такива, каквито сме, често прибягваме до стратегии и любовни тактики – не вдигаме телефона, отказваме срещи, закъсняваме, крием истинските си чувства и намерения и какво ли още не, за да не ни помислят за прекалено желаещи или отчаяно влюбени и да ни изоставят. На пръв поглед изглежда, че тези стратегии ни правят по- уверени и неутрализират страховете ни. Така ли е наистина?

Всъщност, колкото по- неуверен в себе си е човек, толкова по- склонен е да разчита на любовни тактики. Ниската ни самооценка и липсата на самочувствие са основните виновници да изпитваме тази неувереност. Това е и причината, любовните стратегии да имат само краткосрочен успех, ако не са подплатени с истинско самоуважение. За известно време заблуждаваме партньора, провокираме го силно и имаме интереса му, но уви не можем да го задържим. Причината е, че не е възможно вечно да се преструваме. Рано или късно партньорът ще надникне зад маската ни и ще бъде много разочарован, но не толкова от лицето, което вижда, а от това че е бил обект на манипулация.

Истинската любов е много далече от стратегиите и много близо до уязвимостта. Точно уязвимостта или по- конкретно, страхът ни от нея е този, който ни шепне да чакаме другият първи да каже: „Обичам те!“. Донякъде от гордост, донякъде от страх да не ни наранят, искаме да чуем вълшебните думи преди сами да ги кажем. Някъде четох, че няма по- голяма смелост от тази да целунеш първи, но това важи с пълна сила и за признанието в любов.

“Можем ли наистина да спечелим, ако кажем първи: „Обичам те!“? Категорично, да!”

Нашето признание красноречиво показва на любимия, че е срещнал искрена и истинска жена, която е достатъчно смела да заяви чувствата си. Заедно с чувствата си, заявяваме и действителните си намерения за взаимоотношенията ни. Признанието означава, че партньорът ни е очаровал, че му се възхищаваме, че го приемаме. Няма нищо по- пленително за един мъж от това жената да го кара да се чувства толкова специален. Споделяйки чувствата си индиректно, споделяме нашето желание за откритост във връзката. Независимо от недостатъците и различията на двамата партньори, прозрачността в общуването винаги засилва любовта и облекчава отношенията. Дори да не съзнава, че търси искреност във връзката, любимият подсъзнателно ще бъде привлечен. Единственото, за което трябва да сме нащрек, е да не избързаме много със съкровените думи.

Мъжете осъзнават по- бавно чувствата си, а също им е нужно повече време за да се привържат емоционално. Жената преминава от етап първоначален интерес към влюбване много по- бързо. Като дадете нужното време на любимия мъж, ще може спокойно и да си дадете сметка за собствените си чувства – това ли е любовта или просто този човек идеално запълва емоционалните ви липси?

Признанието в любов ни прави уязвими и раними. Партньорът идеално съзнава рисковете, които поемаме. Той може да не отвърне на чувствата ни, може да не отговори според очакванията ни, с две думи – може да ни нарани. Мъжете харесват женската уязвимост, харесват жени, които не се срамуват и страхуват от нея. Тя е белег за женственост в мъжките очи. И тук е възможно той да не осъзнава какво точно го притегля към вас, той просто се подчинява на вселенските закони и древната си нужда да закриля жената.

Думите: „Обичам те!“, изречени без гаранция за отговора, ни превръщат в смела жена без очаквания. Това зависи изцяло от нас. Единственият начин да сбъркаме с любовното признание, е да имаме очаквания как и кога да ни отговорят и да демонстрираме това пред партньора. Ако казваме тези думи с подтекста – "Казвам ти го, за да го чуя и от теб", ще развалим мигновено цялата магия. Жените често се опасяваме, че ще прогоним мъжа като разкрием чувствата си. Това, което може да го прогони е именно изискващият тон и нацупената физиономия, да не говорим за: „Ти не ме ли обичаш?“. Ако нямате очаквания за отговор на тези думи, това подсказва на любимия, че сте широкоскроена личност, способна да прояви гъвкавост и да приеме изненадите на живота. Какво по- привлекателно от това?

Възможно е и да не получите отговора, който желаете. Не се отчайвайте! Може да има и други причини, различни от липса на чувства. Възможно е да сте изненадали партньора с тези думи, възможно е самият той да изразява трудно чувствата си. А е възможно и да не е осъзнал своите чувства към вас. Точно затова, реакцията ви е изключително важна. Ако запазите самообладание и покажете, че спокойно приемате липсата на отговор и най- вече, че любовта ви няма условности – "Ще те обичам само ако и ти ме обичаш", със сигурност ще спечелите. С тази реакция може да подтикнете любимия да осъзнае какво чувства към вас или да го впечатлите толкова, че да „преосмисли“ в положителна посока отношението си към вас, буквално да ви преоткрие. Дори и да се разделите, не се упреквайте, а се радвайте на генералната репетиция преди да се появи голямата любов.

Докато търсите подходящия момент да кажете: „Обичам те!“ или докато търсите подходящия човек, на когото да признаете любовта си, има едно много ценно нещо, което може да направите – работете върху себе си, за да станете подходящият човек, на когото да отвърнат с: „Обичам те!“. А кой знае, може да ви изпреварят с признание...