За жените често се говори като за „слабия пол“ и с това идва и внушението, че те са по-уязвими и се нуждаят от по-специална защита. И въпреки че равноправието между половете е конституционно установено, все пак има една по-специфична част от правата ни, която е добре да познаваме, за да можем да се защитим при нужда.

Правата на жените са важен дял от общата концепция за правата на човека и през последните няколко века те са заложени в редица декларации и конвенции. Как обаче можем да си служим с тези права в държавата, в която живеем и спрямо нейните действащи закони?

В случай на:

Домашно насилие – този проблем, за съжаление, у нас е все по-разпространен и засяга големи групи от хора. Положителното е, че все повече от тях се престрашават да преодолеят срама и страха и да потърсят помощ. Законът за защита от домашното насилие е сравнително нов закон – от декември 2009 г., но благодарение на него много жени и деца са успели да получат закрила. Макар и бавно, България прави своите малки крачки в тази посока.

Съгласно този закон, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

По силата на този закон, мерките за защита включват: задължаване на извършителя да се въздържа от актове на насилие, отстраняването му от съвместно обитаваното жилище за срок, определен от съда, включването му в специализирани програми, временно настаняване на децата при родителя, който не е извършил насилието, както и глоба за извършителя в размер от 200 до 1000 лв. Също така, при необходимост може да се издаде т. нар. „ограничителна заповед“ за забрана за доближаване на пострадалата, отново за определен срок, като той може да бъде до 18 месеца.

Важно е да знаете, че при извършен акт на насилие – физическо, сексуално или др. форма на тормоз, е необходимо да отидете на лекар възможно най-скоро, за да ви бъде изготвено медицинско удостоверение. Това можете да направите при личния си лекуващ лекар, в Съдебна медицина или при който и да е лекар. При личния си лекар заплащате единствено потребителска такса, което е важно, ако над вас е упражнено и икономическо насилие и не разполагате с финансови средства.

Срокът да подадете молба за защита е до 1 месец след извършеното насилие, като е възможно тя да не бъде подадена лично от вас, а от брат, сестра или др. роднина по права линия, от настойник или попечител, както и от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ за непълнолетно лице, поставено под запрещение или с увреждане. Към молбата се подава и Декларация за извършено насилие. При подаването им НЕ се заплащат държавни такси.

Законът е предвидил защита и в случаите, когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за здравето на пострадалото лице. В този случай Районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата. През това време можете да се намирате при близки или в специализирано звено за защита на пострадали от насилие (кризисен център). Адресите на кризисните центрове се пазят в абсолютна тайна, за да бъдете реално защитени и е изключително важно пред никого да не издавате местонахождението си, за да не бъдете уязвими и да подложите на риск и останалите настанени.

Затова, ако не можете да разчитате на помощта на близките си или не разполагате със средства да отидете някъде, където ще сте далеч и в безопасност, знаете, че имате алтернатива. Дори да не познавате в детайли правата си, те ще ви бъдат обяснени, щом направите първата крачка.


Сексуална експлоатация и злоупотреба – Сексуалното насилие свързваме най-често с изнасилването, но извън него, има и други форми на сексуална злоупотреба, за които понякога може и да не си даваме сметка или да смятаме, че за тях няма как да бъдем защитени, поради липсата на насилствен сексуален контакт.

Освен извършването на сексуален акт с проникване обаче, сексуално насилие може да бъде и: опипването на интимните части без нашето желание за това, постоянни сексуални намеци и разговори на подобни теми от страна на шефа или колега, или на друг нежелан субект, задължаване за участие в нежелани сексуални практики от страна на партньора ни, за гледане на порнографски материали, позиране, стриптийз, използване на предмети – изобщо всичко, което би могло да донесе сексуална наслада на човека, който ви насилва, но вие не желаете да участвате в подобна „игра“. Разбира се, една сериозна категория е сексуалната експлоатация на жени, използвани за проституция, въвлечени в трафик.

Децата също лесно могат да пострадат от сексуален тормоз, тъй като, особено когато са по-малки, те могат да не осъзнават деянието, или да им бъде внушено, че то е „нормално“, че става дума за „игра“ или проява на любов. Ако дълбоко в себе си детето чувства, че се случва нещо нередно с него, то може да изпитва вина и срам да сподели, както и да е заплашено от насилника, че то или негови близки ще пострадат, ако научат. Последствията от такъв вид насилие могат да бъдат много тежки за бъдещия живот на такова дете до степен на нарушаване връзката на доверие с противоположния пол, затвореност, суицидност, склонност към създаване на зависимости, невъзможност за извършване на нормални сексуални контакти в бъдеще, отклонения в сексуалното поведение и др.

По отношение на сексуалното насилие, важат всички мерки за защита, които се прилагат и при домашното насилие, като в случаите на изнасилване, трафик, сексуално насилие над деца/инцест, се прилагат предвидените в Наказателния кодекс наказания спрямо извършителя на конкретните деяния.

Брак и развод – Мястото, на което можете да научите какви са правата ви при сключване на брак или при развод, е Семейният кодекс. Съгласно него, има 3 режима на имуществени отношения при брак:

СИО – съпружеска имуществена общност
Разделност
Договорен режим – т. нар. „предбрачен договор“.

Когато не е упоменато изрично друго, се приема, че семейството се намира в режим на СИО. А ако сте решили да се спрете на варианта със сключване на предбрачен договор, то трябва да знаете, че в него се уреждат единствено имуществените отношения между страните, като: правата ви върху имуществото, семейното жилище, участието ви в разходите и задълженията, издръжката при евентуален последващ развод и пр., но с този договор НЕ можете да уреждате лични взаимоотношения, като честота на сексуалните контакти, домакински задължения и т. н. Договорът може да бъде променян във всеки един момент от брака ви толкова пъти, колкото желаете, стига да е със съгласието и на двамата партньори. Разбира се, това е „екстра“, която струва пари и изисква допълнителни усилия от ваша страна, но е оправдана като превенция срещу един мъчителен бъдещ развод с тежки процедури.

Разводът може да бъде по взаимно съгласие или по исков ред. По взаимно съгласие е когато е желан и от двама ви и след подаването на молба, подписана и от двамата, се сключва споразумение за уреждане на последиците от развода. То е доброволно и в интерес на децата, ако имате такива. В това споразумение влизат:

При кого ще останат децата и кой от двама ви ще ги вижда на определено време
Издръжката им
Кой ще ползва семейното жилище
Ще има ли измяна на фамилното име след прекратяване на брака
Уреждане на имуществените въпроси

Решението не подлежи на обжалване.

При развод по исков ред (или по вина) мотивите за прекратяване на брака трябва да се докажат и се посочват фактите, които са довели до необходимостта от развод. Възможно е впоследствие разводът по вина да се превърне в развод по взаимно съгласие.

Това са само част от правата, които имаме и които е добре да знаем. За допълнителна и подробна информация трябва да се обърнете към юрист.